Възпроизвеждащата се българска трагедия, която може, но и изглежда като комедия!

Умишлено не написах нито ред по повод 3-ти март, изобретен непосредствено след 1990 г. като „Национален празник“ от покойния президент Желю Желев, светла му памет, и неговите съветници.

Помня, че това беше повод за първия ни конфликт – аз, 30-годишен хлапак тогава, а той президент и признат лидер на „дисиденството“ у нас. Вероятно заради младежкия си гняв дори го обвиних, че нарочно е избрал 3-ти март, защото на този ден е и неговият рожден ден. Разпалено му обяснявах, че Българският Национален Празник следва да е 24-ти май, тъй като чрез писмеността – българицата, и православието, България показва на себе си и на света не само повече от хилядолетната си история, но и фактът, че тя е Исторически Субект на Цивилизация. За разлика от нищожното историческо време от 1878 г. във всеки един момент и до днес, още повече, че политическото освобождение на България, тоест възстановяването на нашата привидна държавност, не е наше собствено дело – без Русия това би било невъзможно. Поради причини, които съм имал възможност многократно да обяснявам, включително и в последната си книга „Критическата психология на българската история“. В интерес на истината трябва да кажа, че бат Желю ми се оправда с това, че и той е настоявал 24-ти май да бъде нашият Български Национален Празник, но… други фактори и общото решение било това да е 3-ти март… И така „приключи“ тогавашната ни кавга!…

Признавам си, че не гледам телевизия, освен тенис и баскетбол, но на 3-ти март и на 24-май не пропускам нищо по всички възможни български канали. Може и да съм пристрастен заради моята позиция, но разликата е фундаментална в преживяванията на хората – на 3-ти март можеш да чуеш в едно изречение от всеки интервюиран, поне три пъти, че на този ден „трябва“ да се „чувстваме българи“, да се гордеем, че „сме българи“, да сме щастливи, че „сме българи“?!… Все пожелания към едно неопределено бъдеще, които показват, че нито едно от тях не се случва до момента, който и да е той през последните 29 години. И няма как да е иначе, след като само за последните десет години страната ни обезлюдя с над три милиона души, които нито се чувстват, нито се гордеят, нито са щастливи от това, че са… българи – даже се срамуват от българската си идентичност!…

И обратното – на 24-ти май преживяванията са съвсем различни – нетолкова и само индивидуалните, колкото и най-вече колективните! Забележете, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, че макар и да не осъзнават какво изговарят в действителност, и „обикновените“ хора, и медиите, и дори тъпанарският политически „елит“ споделят, че 24-ти май е „най-българският празник“! Просто си
направете труда да сравните говореното, за да се убедите, че съм прав! И това никак не е случайно – в дълбините на българската колективна психика тъкмо българската общност се съпреживява отново и отново като Създател на Писмеността – Българицата, и на произтичащото от нея Православие! С други думи, макар и на несъзнателно колективно психично ниво, българският народ самоусеща себе си като Исторически Субект на Цивилизация – на нашата цивилизация, цивилизацията на българицата и на православието!… Проблемът е, особено от 1878 г. насам, че няма политически и интелектуални „елити“, които да превърнат този факт в стратегическа национална визия за България – отделните индивидуални
проблясъци на няколко български интелектуалци са били анатемосвани дори като „национално предателство“?!… Вие можете ли да си представите какъв уникален идиотизъм е фактът, че български интелектуалци, които твърдят, че България е Исторически Цивилизационен Субект, биват определяни като… „национални предатели“?!…

Повтарям всичко това, което иначе съм писал и говорил хиляди пъти, защото тъкмо отказът от нашата цивилизационна субектност и позитивна национална идентичност може да обясни и днешните ни външно- и вътрешно-политически провали! Ами не става, уважаеми и драги, просто не става хем да се изявяваш като лоялен член на НАТО и Европейския съюз, тоест съвременните военни, политически и икономически идеологически наследници на западната католическо-протестантска цивилизация, хем да очакваш подкрепа за икономически проекти от Русия, която на всичко отгоре е и наше собствено цивилизационно дете – продукт на нашата собствена Цивилизация на Българицата и на Православието?!…

Още кардинал Йосиф Ратцингер, преди да стане папа Бенедикт ХVІ, а и плеяда западни интелектуалци и църковни деятели преди него твърдяха, а това е неоспорим факт, че всъщност Европа не е една цивилизация, че Европа винаги е била две цивилизации – западната католическо-протестантска и източната православна, а това е усещане, което е дълбоко вкоренено в западно-европейската колективна психика! И тъкмо поради това тази западна цивилизация ще гледа на нас, българите, които в същото време сме Субект на Източната Православна Цивилизация, като на второ качество хора, като на идиоти, които незнайно (знайно) защо се отказват от самите себе си, от собствената си субектност и идентичност!… Представяте ли си какви магарета сме всъщност?!…

Разбира се, че поводът за този текст е сравнението между 3-ти март и 24-ти май, но заедно с това дълбоко се възмутих от твърденията днес на проф. Георги Фотев, социолог и бивш шеф на Института по социология към БАН, иначе агент на Държавна сигурност, обикновен Шестак с агентурния псевдоним „Йолов“, който сега твърди, че „някакви странни грабливи птици у нас се опитват да промиват мозъците на хората с твърдения от сорта, че Европа била някъде си там, че ни е чужда и т.н. Европа е в нас и ние сме в Европа. Нашите проблеми са от друго естество… Трябва да носим своята отговорност за фундаменталните европейски ценности… Да си днес истински българин означава да си добър европеец“?!…

Възмущението ми идва от това, че „учени“ и „интелектуалци“ от времето на социализма – било агенти на Държавна сигурност, било заедно с това и преподаватели тогава по научен комунизъм, днес се изявяват като най-ревностни „европейци“ и „атлантици“! По същия начин, по който преди громяха враговете на Съветския съюз и социализма, днес се изживяват като борци за НАТО, Европейски съюз и „евро-атлантическите ценности“?!… А това може и предизвиква у мен, за вас не знам как е, само гадене, само пориви за повръщане и отвращение!…

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!…

П.П. И да знаете, че тази българска трагедия, която иначе звучи и като комедия, ще се възпроизвежда дотогава, докогато ние, българите, и като народ, и като елит, не осъзнаем собствената си Цивилизационна Субектност спрямо нашата си Цивилизация на Българицата и Православието! Миналата седмица Гидиън Рахман написа във „Вашинигтон поуст“, че „ХХІ в. ще бъде век на цивилизационните държави“! Милият американски глупак – той не знае, че далеч преди него българският професор Людмил Георгиев отдавна е констатирал този факт!…

Проф. Людмил Георгиев

http://pogled.info