ВЪЛКОДАВ ИЛИ КИРЧО

Аз лично не виждам нещо обвързващо в това да бъде подарено куче на Путин.

Знаем, че в старите аристокрации са раздавали жени с цел добросъседски отношения, поддържани от кралските дворове. Византийци са ни раздавали жени, ние също сме правили бартер жена срещу мир. И ако толкова не може сегашното правителство да преглътне кучето, което Борисов даде на Путин, какво да кажем за Киро, на когото му дадоха булка от Канада. Така той се сдобива хем с канадско гражданство, хем си я прибира насам с цел Канадско влияние и защита на канадските интереси в България.

Защото не зная дали едно куче може да привърже новия си собственик към своята родина така, както една жена може да го направи. Особено ако я подарят на човек, който поне от пръв поглед не излъчва различни първични полови белези от жена си, освен това, че в семейството той не си бръсне краката…

Но в тези времена и Кончита Вурст не си бръсне само краката. Защото аз лично не виждам причина една жена да избере за спътник (силно е да се каже „мъж“) в живота си нещо, което ще те гледа и ще се усмихва умно, докато не те забавлява с бебешки лапсуси – по разбираемо би говорил с езика на жестовете…

Всъщност ориентирането по сладкарския бизнес идва от там, защото е разбрала жената, че това нещо до нея няма да може да се измъкне от детството. А детството често се характеризира с чести посещения на сладкарници…

Та за кучето – кучетата са за мъже. За изостаналите в детството са сладкарниците. А по времето, когато майката на дома отсъства се наема детегледачка, която понякога се опитва да преведе лапсусите на питомеца вкъщи.

Христо Стоянов