Вълци и овце. Общо събрание

Събраха се на Общо събрание вълците и овцете.

–  Всички ли присъстват? Е, да започваме тогава! – каза председателстващият вълк, Кървав зъб, на присъстващите, откривайки събранието, и продължи:

– Драги вълци и овце, скъпи приятели, другари и другарки, братя и сестри! Добре дошли в тази хубава зала! Но първо, след регистрирания вече  кворум, установяваме, че събранието е легитимно, а също така – и представително. Затова, за по-делово провеждане на нашето събрание, предлагам то да протече и  като работна среща.  Има ли други предложения? А съображения? –  и обхвана с кръвясал от настинка поглед огромната зала. – Не виждам!  Тогава да преминем нататък.

Но в последния момент видя вдигнатата лапа на един черен вълк, с продрано ляво ухо,  и го посочи:

–  Кажете!

Изправи се черният вълк и рече:

–  Уважаеми другари и другарки, от името нашата нова дясна консервативна партия, която е мнозинство, която  отстоява демокрацията, върховенството на стария закон, на новите закони, приети от нас, и ценностите на нашите управляващи, правя предложение в нашето събрание да се добавят следните нови точки в дневния ред, а именно: 1./за по-голяма приятност събранието да продължи в другарска среща и 2./да завърши с вечеринка, хапване и почерпка.

–  Ако това е всичко, подлагам предложението на гласуване – ентусиазирано се намеси водещият, Кървав зъб. Залата се разшумя, чуха се множество одобрителни гласове и новите точки бяха приети. Ръмженето приключи и тишината се възстанови.

Тогава Кървав зъб отново взе думата по същество:

–  Другари и другарки, – продължи той, – хайде най-после да си поговорим откровено! Както се казва…., както се казва, „право куме, та в очи”. Трябва накрая да се признае, че много години наред се осъществяваха неправилни формулировки, както и принципи.  Казваше се, че вълците са сити, а овцете – цели. Но беше ли така всъщност? Не, не! И това се виждаше от всички! И при това…, – той размаха многозначително пръст –  и при това, през всичките тия години, нито една овца не намери в себе си мъжество да каже честно нещо за заколението. Вие, драги овци, всички мълчахте. Но… вие сте прави…, вие сте прави… – Изведнъж водещият сбърчи вежди: – Там кой разговаря в залата, когато говоря аз? – отправи Кървав зъб забележка към залата. Той беше и доайен, и изискваше от другите уважение към себе си. Преди всичко към себе си. Затова направи забележка на овцата Ваклушка: – По време на хранене не е хубаво да се разговаря. Но това е във времето, когато ядеш ти, а по време, когато аз те ям, мисля, че не е нужно да се изказваш. Пък и няма смисъл. Така ли е? Мисля още, че изразявам общото мнение. – и Кървав зъб продължи философски:  – Ако кажа…, ако кажа, че не може овцете да са сити, докато вълците са цели, вярно ли ще бъде? Извинете ме за откровеността! – и тук водещият направи дълбокомислена пауза, след което запита: – Е, какво притихнахте уважаеми овчички? Нямате ли какво да кажете? А вълците какво мълчат и те? Учете се…. учете се! Докато не обсъдим всички наболели проблеми, никой няма да излезе жив оттук! Затова ви моля за разбиране!

Старият овен, Виторожко, заблея: – Може ли аз да се изкажа?

–  Моля Ви, заповядайте, – каза водещият Кървав зъб и се обърна към всички присъстващи  – да приветстваме другаря, че ще се изкаже, аплаузи! Мисля,че пет минути ще са му достатъчни. Само че нека да се изказва чистичко, ясно и конкретно. Без много блеене.

На това място водещият, Кървав зъб, се обърна пак  към стария овен, Виторожко: – Критикувайте, критикувайте свободно и без страх, времената вече са други! Ето, аз даже ще се обърна нататък, за да не се смущавате! Изразявайте истината смело!

–  Другари, – самоотвержено заблея старият овен, – както сега правилно отбеляза вълкът, вече не са онези времена. Времената вече са други, демократични. Накрая дойде вече ред  да погледнем правдата в очите и да не се отклоняваме от нея. Докога и доколко ще се ядем един друг? Как може раждаемостта на едните да се противопоставя на броя на другите!

–  Я, виж, колко правдиво казано! – възкликна Кървав зъб. – Отлично, отлично казано! А защо досега мълчахте?

Старият овен въздъхна и отговори:

–  Преди нас ни ядяха и не ни позволяваха да се изказваме. Но слава Богу…. слава Богу, това вече е минало. Сега вече всичко е другояче.

В залата настъпи смущение. Чу се писък.

–  Какъв е този крясък и вой? Кой смее да нарушава реда в залата? – намеси се водещият, Кървав зъб. – Кой каза, че са заклали овца? Как така „пак”? Колко? Преброителната комисия да си влезе в длъжност и да преброи! Впрочем аз мога и сам да преброя. Я, да видим! Една…! Друга не виждам. Толкова! Тоест, заклана е само една овца от всичките. Сега кажете кой я заколи. Питам!  /мълчание/ Пак питам! Кой посмя да заколи овцата по време на събранието?

От залата един едноок вълк се обади плахо:

– Аз я… заклах. Случайно…. Без да искам! Беше при самозащита…

Тук напористо и патетично се намеси Кървав зъб:

–  Ето, чуха ли всички, а? Чуха ли всички? Вълкът намери сили и мъжество честно да каже „това направих аз”. Ето ви пример за откровена самокритика! Да приветстваме тази проява! Разбрахте ли сега, овци, как трябва да се държите? Разбрахте ли какво градивно нещо е самокритиката? Разбирате ли позитивността на самокритиката – да станеш и да си признаеш? Защото, когато си признаеш, съвестта е вече чиста и веднага ти олеква на сърцето! Еднооки братко, сега стана ли ти по-леко?

–  О, много ми олекна сега, наистина! – отговори едноокият.

–  Ето, виждате ли? Виждат ли всички, че когато назоваваме нещата с истинските им имена, е по-добре. Само така можем в развитието си да вървим напред. При това честността ще ни води… Като че ли това е всичко… засега. А ние можем да обявим кратка почивка. Желаещите може да закусят! Даже тук! Още в залата! След почивката ще има дебати и ще се дискутира проблемът с приготвянето на курбан-чорбата. Тогава всеки ще може да изрази мнение и съображения за вкусовите й качества. Ще се приемат и предложения за овчия кебап. А също и за суджука.

По скеч на Г.Хазанов

Редакция и допълване – Пл. Иванов

loading...