Въпросът е как ще празнуваме тази година, когато светът цвърчи от несигурност

Въпросът е как ще празнуваме тази година, когато светът цвърчи от несигурност

Ще хванем ли утъпканите маршрути до Гърция и Турция?

Пандемията, войната, хорската глупост и всичко това вкупом, не могат да убият порива на българина да празнува. Че, какво е едно лято от някакъв си месец и половина? Август е септември, дето пее Миро, а на нас апетитът за празник вече ръфа идващия декември. Пети приятел  ме пита къде ще празнувам Нова година, а аз самият се питам не точно къде, а как?

Защото при толкова смахнати ситуации, несигурност, непукизъм към обстоятелствата, светски мързел и прочие, това си е един релевантен въпрос. Къде да се празнува е по-скоро лесен избор. Защото заведенията ще приготвят кръглите маси, ще подготвят пищно меню, ще сложат процент за програма или диджей. Ще имаме избор между ресторант и нощен клуб. Ще ни съблазнят с някоя естрадна звезда, която ще бърза за друго участие. Ще ни пуснат хорце и реч на президента.

Въпросът е как ще празнуваме тази година, когато светът цвърчи от несигурност. Ще имаме ли сили да играем Дунавското, в което да вложим цялата си българщина или ще маркираме познатите стъпки, но без ентусиазъм… Ще искаме ли „Бяла роза“ или друг неин еквивалент… Ще е вкусно ли предложеното гурме, съставено от капка сос, парче скарида, листо от рукола и скъп порцелан, или ще нагарча пържолата по ловджийски в някой по-скромен ресторант… Надвисват въпросителни не дали ще има Нова година, дали ще има парти или президентска реч. Въпросът е как ще празнуваме, докато земята ври под краката ни.

Някой ще каже, че е твърде рано да слагаме новогодишната трапеза, да къдрим предположения и суета. Но помните ли как се изниза юни, после август и ето ти го октомври на тепсия. Така ще дойде и декември и настроенията по тази подготовка са пожелателни. Ще хванем ли утъпканите маршрути до Гърция и Турция или ще поостанем поне тази година в България? Защото икономиката ни има нужда от нашето настроение, но и от нашите пари.

Аз ще остана в България. Дали ще празнувам, е друг въпрос, защото празникът е тогава, когато душата го разпознае. Останалото е една добре предплатена традиция, в която изненадите са също предначертани. Да дам ли рецепта за радост в този ден? Кой съм аз, освен че съм в бизнеса с организация на събития. Настройте се. Това е едно от условията да се забавлявате на всяко тържество. Настройването върши половината работа, добрата компания – другата. Ако с булката нещата не вървят – настройте я на празнични честоти или я оставете да лудува с приятелки. Намерете точната компания, с която сте изпробвали не едно веселие. Ако не се чувствате ОК в костюм, за какво ви е да го носите. Бъдете себе си. Танцувайте, снимайте се, пратете една въздушна целувка на луната, забравете да поствате в социалните мрежи постоянно. Бъдете пич – постнете се на Банго Васил, хем ще сте интересен, хем ще си мислят, че сте бил толкова зает и на място без интернет.

Автор: Лорд Евгени Минчев

trud.bg