В България е така – докопаш ли се до властта, крадеш и лъжеш

В България е така – докопаш ли се до властта, крадеш и лъжеш.

Няма значение дали си на политическа държавна катедра или на друга държавна хранилка. Надявам се, че чухте с ушите си изявленията на президента, премиера и прочее лица свързани с операцията по „спасяването“ на българските моряци! След мощното цунами от всякакви изречени в ефир неистини се оказа, че такава операция нито е имало, нито е започвала през всичките изминали 50 дни. Само празни приказки в ефир – заявления, изявления, намерения и витиевати декларации. В крайна сметка руснаците войници след заповед лично на президента на РФ Владимир Путин спасиха от унижения и смърт нашите моряци!

И след като за пореден път се оакаха нашите държавни дами и господа, решиха да замажат положението – както винаги са правили! И започнаха – ама така било, ама иначе било! Истината е, че всеки от нас сам се спасява и ако Бог реши той ще живее. Ние нямаме управници които се грижат за нас, каквито управници имат всички други нации. Нашите са пунта мара имитатори до степен професионални артисти. В тях няма емпатия към никой друг, освет към себеподобни – крадци, лицемери и подлеци. И това е много меко казано.

След изминал повече от век и половина ние пак чакаме Русия да ни спаси, ако все пак забелязвате. Нашият кораб потъва бавно, но сигурно, независимо кой какво говори и защо го прави. В очите ни няма светлина, няма и надежда за по-добър живот. Всички мечти, които имахме са вече пепел в провинциалното огнище. България е превърната в страна на ужасите в буквалния смисъл, която дори африканските бежанци не искат да докоснат. Никой не иска да живее в тази територия на пълно безаконие, хронична бедност, трайно установена политическа престъпност и нищета. Токсично място, макар някои да го наричат „клубът на богатите“. Унизително.

Какво друго да ви кажа?!

Когато няма изход има избор. Надявам се, че докато всички осъзнаят това, да не станем малцинство в собствената си страна. След това ще бъде късно либе за китка и докато ние получихме като наследство вековна държава, нашите деца ще получат от нас вечно изгнаничество. Те няма да имат национално достойнство, традиции и обичаи, нито ще имат мотив да се борят за нещо, освен за оцеляването си като черноработници. Бялото робство ще стане техен начин на живот, а в главите им ще се срещат и преминават всички видове ветрове.

Имате ли търпимост към лъжата и лицемерието на тези които ни управляват, те ще ги изполват срещу нас докато ни унищожат напълно. А виждам, че има такава търпимост! Не се съмнявайте, че ще ни стопят и този процес е в ход. Руснаците може да са всякакви, но дръзват. Те все още имат инстинкти за оцеляване в екстремни времена. Ние стоим и чакаме от умрял писмо, което никога няма да дойде. И ако не си помогнем сами, никой друг няма да си мръдне задника заради такива като нас.

Искаме ли да мрем – чакаме, искаме ли да живеем – воюваме! Събудете се.

Николай Марков