В игрите „Кой пръв ще мигне“ и „Познай кой кой е“, които играем всички, става все по-интересно, но и много сложно

В игрите „Кой пръв ще мигне“ и „Познай кой кой е“, които играем всички, става все по-интересно, но и много сложно. За мнозина направо непосилно сложно.

Без никакви изненади мина срещата на ШОС. Само слепите и глухите не разбират, че светът отдавна не е проамерикански и че вече се оформят първите контури на свят извън Америка и Англия с колониите и. Все още има хора, които са убедени, че живот без Англия и Америка е невъзможен, а ако има такъв живот, той е едноклетъчен и следователно обект на крайно презрение.

Честно казано, вече ми става забавно като срещам такива нагласи, преминала съм фазата да се ядосвам на подобни разбирания.

Тежки подигравки отнася списъка с членове на ШОС и гравитиращите държави, тъй като нагласата, че живот има само в евро-атлантическия стандарт и форма.

Само че тези хора забравят, че става дума за бившите колонии на Англия и по-точно за две особено големи бивши колонии – Индия и Пакистан. Хората изобщо не си дават сметка за размерите на промените в Азия, могъществото на тези огромни азиатски държави чрез ресурси от всякакъв характер. Не си дават сметка за напълно променената икономическа ситуация между Азия и Европа и Америка и по този начин живеят в миналото.

За мен изненади на ШОС нямаше нито една.
Предстоят много задачи в Азия, процесите са мудни и тежки и ще отнемат време. Главното е, че имаме наличие на поне заявен антиамериканизъм и частично заявен антиглобализъм. Да, имаме заявен друг световен полюс, но това все още не означава антиглобализъм и антитрансхуманизъм. Особено много важи за Китай, който си остава главен полигон на трансхуманизма.

Че светът се организира срещу ДД, не е никаква новина.

Единственото интересно за мен беше продължаващото с пълна сила клокочене около персоната на Путин вътре и вън от Русия.
Ще започна с една основа.
Той каза, че специалната операция си остава със същите цели – освобождение на Донбас. Нищо повече. Предполагам, че това е изключително разочароващо за тези, които тикат Русия към гореща и моментална война с НАТО в Украйна.
Нито името и промени, нито статута.
Това е положението.

Означава много неща, но ставам все по-внимателна в обясненията, защото с изумление наблюдавам колко тесен стана пътят. Всички чакат той да обяви мобилизация, ако не го направи, казват, че веднага трябва да бъде свален, защото е негоден да управлява.

Впрочем тази сутрин Телеграм каналите, които следя, не са в истерия от казаното, може би още не са станали. Ще видим по-натам какво ще стане. Но има интересна подробност – Александър Дугин излезе солист на партията на войната (по Вацев), повтаряйки всички опорки, които възникнаха след „поражението“ при Харков по точки. Сега ще видим дали наистина е тайният съветник на Путин и дали наистина Путин го слуша, както ни продъниха ушите.

Аз вчера казах, малцина осъзнават размерите на отговорността на случващото се с Русия и личната отговорност на Путин. Днес само ще допълня, че всяка една друга държава, която коментира ситуацията, не я заплашва в момента външна опасност, така че по принцип на чуждия гръб много успешно може да се говори, ако не си му на мястото.

Единствената съществена значима идея на срещата в Самарканд е, че показа на Запада формата и размерите на Изтока. Който може да схваща, разбра или предстои да разбере какво става. А то е, че Западът запада, Изтокът се въздига.
И тук искам да кажа, че очаквам преобръщане на западни фирми и бизнеси на Изток. Очаквам също масово преминаване на страната на антиглобализма на много досега глобалистки субекти, ако искат да си спасят бизнесите.
Ако политическите решения попречат на това преобръщане, ще има революционни прояви в Европа и в Америка.

Путин ще задържи нещата в този им вид още малко.

Анастасия Гешева