Гаврата – национален отбор на България!

Трамплин, чиято единствена цел е да те изстреля в чужбина. В това се е превърнал в последните години националният отбор по футбол на България. Доказа го и унизителната загуба от Уелс, която затвърди болезнените поражения от същата държава и от Унгария, а паралелно с това ни върна и към кошмарите от Англия в София и на „Уембли“.

467 продадени билета за вчерашния мач, с 47 по-малко от входните талони на двубоя Локомотив София – Миньор в квартал „Надежда“.

467! Това е оглушителен шамар за самочувствието ни на нация, защото днес всичко е студена математика и се измерва в числа и резултати. А резултатите на националния отбор са катастрофални. И главният виновник за това е разбирането на няколко футболисти с миши сърца, които смятат, че националният отбор е техният батут към големите отбори и огромните суми.

Как да имаме силен национален отбор, когато един нашумял национал отива при старши-треньора преди решителния мач с Унгария и му казва, че не може да изкара повече от 30 минути на терена, защото от 2 месеца не бил играл мачове?

Как да имаме могъщ тим, когато друг национал се хваща за крака и симулира контузия, за да е на линия за мача с клубния си тим?

Как да имаме вдъхваща респект национална гарнитура, когато трети национал хленчи, че не изкарва пари от лагера?

Как да имаме успехи с националния отбор, когато четвърти негов представител излиза пред обществото и казва, че трябва да му се поклони задето играел в Шампионската лига, а след това джвака дъвка и разхожда националната фланелка?

Да не си на мястото на Георги Дерменджиев в този момент. Специалист с богати футболни познания и интелект не заслужава да бъде упрекван заради няколко разглезени персони, които не знаят къде се намират.

И всичко това се случва преди ключовата битка с Унгария, която не само можеше да ни класира на Европейското първенство (при победа и в следващата среща), но и да докара отборна премия от 3 000 000 евро.

Нали не си представяте, че Стоичков, Сираков, Костадинов, Трифон Иванов, Гунди, Котков, Панов, Якимов, Чико Дерменджиев, Бонев биха си послужили със смехотворни оправдания, за да избягат от мач на националния отбор? Та за тях всеки мач с националния отбор е бил привилегия, която им донесе футболна слава и възхищение по целия свят.

Защото сърцата им туптяха с шампионски ритъм и осъзнаваха, че защитават цветовете на държава, която е спечелила много исторически битки и не е допускала знамето й да бъде пленено нито веднъж.

Защото осъзнаваха значението на символите в трибагреника! Защото знаеха, че  Бялото е символ на чистотата и надеждата, че Зеленото символизира хубавата ни природа, а Червеното в знамето ни е пропитата кръв в земите ни.

Защото не се страхуваха да се контузят и да оставят кръвта и костите си на терена в името на България, а не бяха като днешните мухльовци, които умират от страх да не получат разтежение по време на мач на националния отбор и заради това да се лишат от една премия с клубните си тимове.

Апатията на днешните национали е изписана по лицата им. Вижте само с каква гордост пеят химните си държави като Италия, Германия, Франция, Русия, Аржентина и Бразилия. И ги сравнете с голяма част от мухльовците, които сричат химна на родината ни.

Колкото и да е бедна и травмирана държавата ни не заслужава да има толкова жалък национален отбор, който ни кара да се срамуваме.

Затова е крайно време подмладяването да започне незабавно. За щастие  в младежкия национален отбор има много качествени момчета, които спокойно могат да заменят посмешищата, които не заслужават да носят фланелките с лъвския герб, защото в душите си носят манталитета на плъхове.

Ивайло КРАЧУНОВ

blitz.bg

loading...