ГАЛА, ИЗВЪНЗЕМНИ, ПОЩЕНСКИ КУТИИ И 91-ВО МЯСТО

Преди повече от 20 години, когато все още имаше авторитети и критика (в това число и телевизионна), по повод прясно стартиралото предаване „На кафе“ един приятел и много добър журналист написа, че Гала е изпратена от извънземни, че целта ѝ е чрез ефирно присъствие да докара планетата до тотално затъпяване, след което изънземните да ни превземат с неподозирана лекота.

Не може да се отрече, че в развитата му преди над две десетилетия теза се съдържа силен пророчески елемент. Спомням си, че тогава много се смях, четейки неговото критическо ревю, но истината е, че с всяка изминала година му се смеех все по-малко. И не защото ревюто спираше да бъде смешно, а защото по някакъв перверзен начин заприличваше на истина. Когато в едно предаване ти внушават да пиеш урина и това предаване не е немско порно, значи нещо генерално не е наред. Защото, знаете как са устроени хората — започват от безплатната версия, след което минават на платената: огромна част от съвременния маркетинг се крепи точно на този модел. Та, ако приемем, че пиенето на урина е „free trial“, то пиенето на белина не е. Лично аз съм склонен да вярвам, че хората, които пият урина, са много по-отворени към това да посегнат към чашата с белина в сравнение с тези, които не пият урина.

Естествено, не можем да обвиняваме само Гала и извънземните за катастрофалното състояние на българските медии и за трагичното положение на свободата на словото — просто няма да е честно спрямо тях. Гезенисът на проблема не е в Гала, а в това, че между пиенето на урина и попиването на информация по нашия край няма почти никаква разлика.

Не знам дали комунизма изобщо ни научи на нещо, но със сигурност ни научи да вярваме в алтернативите. Когато християнската вяра е срината от режима, започваш да вярваш във Ванга — пророческата алтернатива, произведена от мрачния соц. Над 30 години след падането на комунизма и четвърт век след смъртта ѝ, Ванга продължава да бъде цитирана и да „тълкува“ съвременния ни контекст. Ако влезете в „Google“ и напишете „Ванга за войната в Украйна“ ще попаднете на не една и две статии, които ни запознават с „вижданията“ на Ванга за конфликта. Самите текстове изобщо не са пророчески, а съдържат основните опорни точки на руската пропаганда у нас, които нямам никакво намерение да повтарям и тук.

По същия начин и по същата технология, която превърна Ванга в алтернатива на официалната религия, комунизма създаде алтернатива на естествената красота (чрез художествената гимнастика), алтернатива на фолклора (чрез ансамбъл „Филип Кутев“) и алтернатива на представата за мъжество (чрез „Олимпийски надежди“). Изобщо, четири десетилетия и половина нацията ни живееше в среда, в която нищо не беше реално, нищо не беше истинско и ние изграждахме представите си чрез алтернативите, на които имахме по-голямо доверие, отколкото на институциите. Соц-а има сериозен принос в това да ни възпита да вярваме много повече на слуховете, отколкото на официалната информация. Практически, ние сме заредени с много повече медиен скептицизъм, отколкото редица други нации.

И въпреки краткия бум на свободния печат в ранните демократични години, пресата в България започна да изпада в криза по-рано в сравнение с много други европейски държави. Една от причините за това е липсата на лустрация и разсекретяването на досиетата на „Държавна сигурност)“, когато обществото разбра колко много от важните журналисти в държавата ни са силно свързани и принадлежни на режима. Друга сериозна причина, макар и от съвсем различен характер, е новото строителство — малките пощенски кутии на новите кооперации, които не отговарят на българския държавен стандарт, и в които можеш да пъхнеш само супермаркетна брошура, практически разрушиха културата на абонамент. Моят приятел Николай Стайков ми обърна внимание на това, а аз проверих — пресата е удържала по-дълго и е запазила в по-висока степен тежестта си в онези държави, в които имат нормални пощенски кутии.

Възпитани в това да вярваме на алтернативите, социалните медии и тяхното развитие ни дойдоха дюшеш. При положение, че доверието в социалните медии в Европа спада, в България то продължава да е необосновано високо. Тази предпоставка улеснява влиянието на троловете, а и на руската пропаганда у нас.

А що се отнася до 91-вото място, то несъмнено е стъпка нагоре, в сравнение с още по-срамната 112-та позиция. Истината е, че това е малко като да имаш пет поредни двойки по математика, а след това да изкараш тройка. Тоест, нека не надценяваме тази също унизителна позиция, нека не ѝ се радваме.

Вярвам, че социалните медии, особено „Facebook“, са достигнали до една специфична критична точка: ако до този момент интернет осигуряваше най-вече информационна свързаност, 5G за пръв път дава възможност интернет да има истинско практическо приложение.

Няма как това да не промени драматично и медиите. Нямам представа дали ще се стигне до разпад на дигиталния империализъм, но със сигурност ние сме на прага на фундаментална промяна на медийната ни среда.

Защото просто повече така не може. И защото медиите са счупени.

А 91-во място е по-малко лоша отправна точка за промяна от 112-то. Плюс това „постистина“ беше дума на 2016-та. Една петилетка е достатъчна, време е отново за истина.

Мартин Димитров