Георги Георгиев: За нас затвор, а за Домусчиев частна клиника

Виждаме какви са мерките на властта срещу коронавируса. За нас-затвор, а за такива като Кирил Домусчиев-частна клиника. Това каза възмутен пред Фрог нюз лидерът на БОЕЦ Георги Георгиев. Ето какво още сподели той.

–        Г-н Георгиев, защо решихте да сезирате прокуратурата за това, че Кирил Домусчиев, който се оказа с положителна проба за коронавирус, е настанен в частна болница?

–        Защото това противоречи по категоричен начин на правилата, които бяха въведени заради  извънредното положение. Ние научихме за Кирил Домусчиев от една жена, която е онкоболна и е трябвало да си направи скенер във въпросната клиника. Отложили са го заради предприетите мерки заради Домусчиев. Представете си колко хора са пострадали по подобен начин заради този лукс, позволен само за хора като Домусчиев.  Този пример е пореден за това, че за едни може, а за други не може. За хората е дадено да се лекуват във Втора градска, която наподобява гробница, а само  „богопомазаните“ в частни клиники. За нас се очертава затвор, защото това са мерките, които засега виждаме. За такива като Домусчиев, частни клиники, до които достъпът се ограничава, защото те  са там. Това е безобразие, като се има предвид, че самите лекари от Втора градска казаха, че имат само два апарата за обдишване, единият от които никога не е работил.

–        Вие съобщихте, че фирмата ви, която е от вас и съпругата ви, е готова да шие маски. Започнахте ли?

–        В неделя изпратихме писмо до Щаба и до здравното министерство с молба да ни дадат само материалите. За съжаление от тогава няма отговор. Всеки ден, ето и днес, ние можем да ушием стотици маски, така необходими за хората. Виждате, че няма в наличност. Служители, лекари, медицински персонал признава, че са принудени да работят без каквито и да е  предпазни средства. Работници в различни предприятия са на същия хал.  Допускам, че и сега ще се действа по старата и добре позната схема – за „нашите“ фирми може, но за „“чуждите“ не.

–        Дадохте бъбрек на съпругата си, за да продължи да живее пълноценно. Как се чувствате, след операцията във Франция?

–        Вместо да стоя изолиран заради опасността да се заразя, аз съм принуден да тичам като кон от едно ведомство до друго, за да осигуря необходимите лекарства, които жена ми се налага да пие след трансплантацията. Борба голяма е, защото лекарствата й свършват, а те са жизненоважни в момента. Всички документи съм предоставил, но пак мотаене, което продължава близо месец вече. С всичко се преборихме досега. И с това ще се справим.

Въпроси на Катя Илиева  

https://frognews.bg/

loading...