Гласът на Европа

36% от населението на света тази година излиза на избори. Ще гласува Аржентина, ще гласува Турция, ще гласува Индия, Нигерия, ще гласува дори и Северна Корея за 14-то Велико събрание на народа след революцията на Чучхе.

Ще гласуваме и ние, в Европейския съюз, който ще излъчи следващите 705-ма, а не 751 европейски депутати, след като избори за европейски парламент във Великобритания няма да бъдат провеждани.

Европа навлиза в избори, в сложна ситуация за света – жълти жилетки, стари и нови заплахи, кампании, в които фалшивите новини и дезинформацията ще се опитват да променят настроения и представи; разделение, ксенофобия.

Дали „Фейсбук“ и социалните мрежи ще са решаващият инструмент за резултата от тези избори, ще видим много скоро. Европа се движи към своята голяма нова семейна снимка, която ще видим в края на май. Като във всяко семейство, ще имаме авторитети, ще имаме миротворци, но ще имаме и бунтари, които ще отричат старото и ще искат промяна – тук и сега. Ще видим и нови бракове по сметка, понякога дори и с чужденци, ще има и шумни разводи.

Европа не е съвършена. В тази Европа се разбиват вълните на всяка икономическа плесница между Съединените щати и Китай. В тази Европа винаги са искали да дойдат милиони, които бягат от разрухата на войните, причинени от свои и чужди. Което не спира тази Европа да продължава да продава оръжие в тези зони. Тази Европа е дом, и майка, и лицемер и мащеха.

Но това е нашата Европа и ние живеем в нея.

Колелото на историята се завъртя и се озовахме в епоха, белязана от липса на доверие към политическите елити. Разделени и крещящи си дори и по теми, които би трябвало да ни обединяват.

Никой никого не чува и забил лице в телефона, прегънал врат се опиянява от собствените си думи. Така се образуват шиповете във врата, а и в главата.

Уж си трезвен, а залиташ – в крайности.

Последното особено силно важи за българското общество, което влиза в тези избори с усещането, че все по-малко неща зависят от хората. А този начин на мислене е пораженчески, защото апатията е хранителната среда за чувството на застой. Ако си мислиш, че нищо не зависи от теб, подаряваш своето лично бездействие.

Много хора са опитват да моделират определени обществени настроения. Обществените настроения се подхранват по много канали. Те се градят върху идеи и твърдения, които не трябва да бъдат доказвани, а само трябва да бъдат повтаряни пак и пак, и пак, а може да са абсолютни лъжи.

Ние не сме глупаци. И не можем да оставим някой друг да ни казва какво да мислим и как да мислим. Затова – моля ви, гледайте, слушайте и правете собствените си изводи.

Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg