ГОДИНАТА НАКРАТКО

 

Мина и тази. Беше като онази. Искахме ново, получихме старо. И нещо назаем, и нещо либерално, и нещо лъжовно, и нещо осъзнато. Година на избори, мерки и теглилки.

2021 не беше обещаваща. И ни оправда очакванията. Истерията около вируса се задълбочи, а осъзнатите какво се случва се умножиха. Бяха похарчени милиарди, хиляди изгубиха контрол над живота си, напуснаха работа и си промениха начиа на живот. Телевизиите вместо с кафе и простотии, започваха с простотии и вируса. А животът навън си продължава….

2021 беше маратон от избори. Избори за управляващи, избори за живота ни, избори за децата ни. Май не се справихме много добре с тях. Политическата криза се задълбочи, а еднодневките във властта пърхаха само едно лято. Видяхме, че евентуална президентска република нищо добро няма да донесе. На много от нас донесе разочарования от определени личности. На други донесе напразни надежди. Появиха се и угаснаха нови месии. Усмивките и фалша все още са добре котирана стока на пазара на властта. А самата власт се оказа, че се договаря в МОЛ-а, в който 70 % от българите не могат да стъпят, защото нямат и не искат зелен сертификат.

Новите идваха с надежда. Проглеждането ставаше трудно, невъзможно дори. Колелото на историята се върти все по-бързо и изисква все по-смели и разумни решения от нас, за да не ни смели. А разумът стана стока дефицитна.

Жертвите на годината са децата ни. Лишени от другарчета, от личността на учителите си, от училището, от социално общуване, от надежда за бъдеще. Тествани, паникьосвани, отказвани от образование. Родители, улисани в собственото си оцеляване. Медии, насаждащи паника и ужас. Живот под условие….

Съпротивата вече е индивидуална. Няма протести – срещу кого ли? Президентът излъга надеждите на много хора и се подчини на посолството и световния фашизъм, предаде народа си. Посолството си насади новия проект, а народът тепърва ще гледа новия цирк, този път с новите клоуни, но старите режисьори и дресьори.

Кризата е в нас, ние сме в кризата. Дамоклиев меч само може да развърже този възел. Малко смелост, малко разум, малко човещина, малко история и малко вяра в бъдещето. Толкова малко ни трябва, за да се преборим за голямото.

2022 предстои. На прага на нови мерки. На нови теглилки, на които ще мерим хората, в които вярваме и не вярваме. На бъдеще, което ще изградим като крепост, или като кална яма. От нас зависи. От всички нас – като народ, като българи, като мислещи човеци. Най-вече като човеци.

2021 беше урок. 2022 ще бъде изпит. Да си пожелаем успех и да си вземем изпита с отличен!

Елена Гунчева