ГОРДОСТТА ДА СИ В ЕС И НАТО

Евроатлантиците у нас, вярвам, че се чувстват особено горди. Това, което със съвместни усилия успяха да направят на България, не са направили дори световните и балканските войни. Без война над два и половина милиона българи вече ги няма. Без война села и малки градчета опустяват, а сградите в тях се рушат и превземат от зеленина. Без война виждаме пустеещи училища със счупени прозорци, които сякаш плачат за детския глъч и смях. Без война възрастните хора не вярват в утрешния ден и се притесняват за хляба си.

Помните ли началото на прехода? То направо си е катастрофа, но някак си да не ни плашат, го нарекоха преход. От работеща икономика, хора с достойно заплащане, собствен дом, силна армия, развита наука и култура, се превърнахме в треторазрядна африканска държава, в която основна грижа е как да оцелеем. Помните ли, че пратихме двама космонавти в космоса? Помните ли, че ние помагахме на бедни държави и събирахме помощи за бедните деца? Помнихте ли, как мечтаехме?

А днес основна грижа на управляващите е, освен как да „усвояват“ /не е политически коректно да напиша крадат/, е как да осигурят достъпна цена на хляб, ток, вода и основни продукти за населението. Вместо да покоряваме нови висоти и да надграждаме, се чудим как да закрепим, за да не се срутим окончателно. България намалява като население и състав. Икономиката е чужда, ние работим на ишлеме, а печалбите се изнасят навън. Ние сме като работниците в Индонезия и Малайзия, които работят до изнемога за чужди собственици. А политиците се хвалят с чуждестранните инвеститори, докато убиват българския бизнес.

Днес децата ни знаят по-малко от нас. Днес децата ни ги учат повече за правата на различните, отколкото за Баташкото клане, Самарското знаме, кой е генерал Вазов и полковник Дрангов. Днес за някои е срамно да развяват българското знаме и да ползват българския език.
Днес, Народното събрание осъмна с тежки метални решетки. Управляващите национални предатели се страхуват дотолкова от избралия ги народ, че не се посвениха да осквернят вековната историческа сграда, символ на парламентаризма. С което сложиха и неговия край в сегашното управление. Българските полицаи, вместо да се грижат за обществения ред и за сигурността на хората, охраняват правителството и управляващите от народната любов. Вместо пари за болните деца, се дават пари за железни прегради и решетки пред Народното събрание, за да не чуят управляващите какво мислят хората за тях.

Тридесет и три години бавна агония, която ни унищожава под звучите на европейския химн. Горди ли сте, че сте членове на ЕС? Горди ли сте, че от Брюксел ни заповядват какво да правим в собствената си държава? Горди ли сте, че сте членове на НАТО? Горди ли сте, че нямаме армия, а чужди войски ни пазят? Горди ли сте, че управляващите политици слушат всеки друг, но не и народа си? Горди ли сте, че допуснахте това……

Елена Гунчева
https://t.me/elenaguncheva