Горката улица, горките софиянци!

Да забравим колко време улицата е в ремонт (и да се чуди човек какво не й беше наред преди да бъде „поправена“?), да забравим за малко скандалите, свързани с изпълнителите или пълната безпомощност на „майсторите“.

Вече сме на финала и нищо от подробностите няма значение, защото на новото място ни чакат погребални ложета! Не пейки, не приятен градски уют, а „мебели“, подходящи за транжиране на едър добитък, извършване на дисекции, полагане на тела в савани – само за такива неща може да мисли човек, като ги види.

Улицата – то на всеки вече е ясно коя е тази страдалница – се превърна в еманация на безумието на псевдо-архитекти и градоустройствени дебили.

Трябва да си лишен напълно от дял от мозъка (не говорим за изгорели връзки и клетки, а за цяла пробойна под черепната кутия!), за да измислиш нещо толкова уродливо, което да е наречено „оформление на градска среда“. То е безумно и за гробищна среда. Или за каквато и да е среда, където мърдат живи същества.

Проблемът не е в кмета, просто защото няма кмет, който сам да реши изпълнението на подобен проект. О, не! Провел се е конкурс, последван от публично обсъждане и дискусии, в които са участвали експерти, специалисти, медалисти (от архитектурни конкурси) и преподаватели от университети. Капацитети са рекли „да“, докато са гледали картинките и са кимали утвърдително, че проектът е актуален, модерен, направо – трепач!

Трябва ни да знаем поименно и с изображения: кой беше в проклетото жури? Кои са хората, присъствали на публичното обсъждане, които са казали „да“ на гробищно-некрофилското безумие? Не е достатъчно да знаем лицето на архитекта-идиот, решил, че сивото е най-актуалният цвят за една от ключовите артерии на съвременна столица – искаме да познаваме цялата бригада от умници, одобрили тази абсурдна гадост, която наследяваме за десетилетия напред!

Ето сега е моментът, ако някой изпитва желание да поругава саркофази, да нарами чукове за трошене на скали и да отива на мястото на новите гробни формирования.

Сякаш жителите на София сме изроди, които не можем да оценим красиво осветление, удобни и красиви пейки, нормално засадени кашпи и фонтанчета за вода – от онези, с чучурчета, над които се надвесваш и отпиваш в топъл ден, а докато там няма хора, вътре се къпят врабчета. Но не сме заслужили естетика, цветове, свежест и добро настроение.

Надменни, глупави, късогледи и некадърни „творци“ ни карат да се чувстваме като киборги, пожелали всичко най-ръбато и сиво на света да ни се зъби всеки божи ден!

Как беше възможно „средата“ пред Софийската баня да е досущ като малка Виена или Прага, а само километър встрани, улицата да е олицетворение на човешкото отчаяние и необратимо сбъркани душевни процеси?

И парите, похарчени за цялото безумие, вече нямат значение. Не сме сторили нищо зло, с което да заслужим подобна гавра.

Горката улица, горките ние!

 

Пейки в Лима, Перу и перуанската представа за градска среда

Пейка в Пуерто Наталес, Чили – градче, изградено почти изцяло от ламаринени къщи, досами Южния полюс.

Пейки в квартала Ла Бока, Буенос Айрес, Аржентина.

Градската среда на малък хърватски град – върху символа на града деца пълзят, възрастни присядат, чужденците се снимат.

Пейка в Букурещ

А това е София – обида, която не заслужаваме, дори даром да беше! 

Автор: Лияна Панделиева

http://glasove.com