ГОЦЕ, КЛЕТИ ГОЦЕ

И тази година, на 4 февруари, пак разтерзаха Гоце.
Нещо повече: вече е официализирано раздвояването му – да не се знае, какъв е всъщност.
Така няма да намери мира и на оня свят.

Преди поне заедно с македонците разнасяхме букети край него.
Колкото съвсем да го омъчним – защото на него не цветя му трябват – а преданост към Истината.
И отстояването й.
Дали разбират това политическите гарги?
Едва ли – иначе скопяни нямаше да ни въртят на пръста си – вече с кеф го правят.

Нашите управници са се предали – на ялови/евроатлантически настойници, които пет пари не дават за чуждата история.
Много сме заети да оправяме Украйна – новият „интернационализъм“ пак намачка собствените ни интереси.

Оставили са всичко на Кирчо/премиера – един самодеец в тия дела, но толкова екзалтиран, че дори се наложи Радев да го укротява.
Македонският президент обаче вече го отдели от останалите – издигна го направо до Нелсън Мандела.
Сигурно се майтапи с това скверно сравнение – но поне стана ясно, на кого ще разчитат скопяни.

Новия Мандела ще пусне македонците в ЕС без никакви уговорки.
А останалите ни първенци ще се скрият зад това предателство.

Всичко е загубено.
И беше ясно от самото начало.
***
Предлагам ви фрагменти от текстове, писани с тревога от 2017 година насам – когато мнозина биеха тъпана на „добросъседството“.
***
Отстрани сигурно изглеждаме не само като анестезирани, ами направо изпаднали в кома.
Заради това новият френски посланик Ерик Льобедел се опитва да подобри рекордите по нахалство на предшественика си/Ксавието.

Той гледа на България като на цигански катун и има артистичността да твърди, цитирам: „Не разбирам усложненото отношение /на българите/ към историята, тенденцията понякога да се преувеличават измеренията на турското робство, колебанието да се гледа напред, в бъдещето…“

Ако господинът препоръча в родината си подобно отношение към Историята, веднага ще го увесят на Триумфалната арка – добре да се проветри.

Тук могат да го затворят за три дни в Костницата в Батак – да размишлява върху българските ни преувеличения.
***
Утре посланикът ще каже, че сме македонци, като нищо.
Те пък се държат като развеселени жени, вечно ненаситни.
Апетитът им не може да бъде задоволен, колкото и да се стараем.

С тях може да се разговаря само по един начин: „Не ми казвай какво искаш, ами кажи, какво даваш? И ще си затворите ли накрая големите македонски усти – или ще ни кълцате с лакомията си парче по парче?“
Няма кой да ги пита така.
***
Тъй или иначе, можем само да подозираме с какви репарации ще ни натоварят македонците.
Със сигурност ще ни разтоварят от голяма част от собствената ни история – и ще я вземат за своя употреба, завинаги.
После ще поискат „македонското“ им малцинство тук да има специален статут.
И така ще постигнат много повече, отколкото техните сърбомани успяха да постигнат за 100 години.
***
Нашите будали си въобразяват, че е голямо щастие да бъдат ратаите, които ще се напъват да изтеглят Македония към НАТО.
Бъдете арбитри на българските ни работици – стига да ги проумявате, разбира се.
***
Преди време Заев предложи новото име на Македония да бъде „Илинденска Македония“ и, едновременно с това, вероломно приватизират Илинденското въстание.
Ето как.

За Въстанието Заев изхвърли следната нахална глупост:
„Илинден означава историческа приемственост на нашите стремежи, нашата държавност и нашата гордост. Илинден е величественото ни минало, Илинден е светлото ни бъдеще… Чрез това възможно решение запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност…“

И, внимавайте сега:
„Илинденска Македония е държава и общество, за чието благополучие и развитие еднакво ангажирани бяха и МАКЕДОНЦИТЕ, и АЛБАНЦИТЕ, и ТУРЦИТЕ, и СЪРБИТЕ, и ВЛАХИТЕ, и РОМИТЕ, и БОШНЯЦИТЕ, и всички други, които са се борили и преборили за свободна и независима Македония”.
Това каза Заев.

Българите ги няма в неговият поменик.
Българските войводи, които сътвориха Илинденско-Преображенското въстание няма как да се защитят.
Заев – този политически хулиган – им се изплю върху гробовете.
Изплю се и върху българските знамена, развявани по време на въстанието.
Хубаво го нацелувайте пак.
***
Подписаха Договора с Македония – и го окачиха като букаи на Българската История, за да я вкарат съвсем в сляпа улица.
А някои го наричаха „исторически“ – за един ден България се била увеличила с един милион и половина души, ей такива дивотии.

Сега ни остана един последен шанс – за да стане ясно, на кого му е мила Истината.
Замразете Договора, докато не получим официално изявление на македонския парламент за Илинденското въстание.
***
Нашите първенци са особено лесни в алъш-вериша с Историята – изобщо не се трогват, когато чужди държави газят с ботуши из образованието ни.
Фондация „Америка за България“ е изсипала до миналата година над 100 милиона долара в българската образователна система.
За какво по-точно, какво се крие зад тази щедрост?
Друга държава едва ли би позволила подобно вмешателсто.

Македонците знаят, че нашите еничари от три десетилетия свободно тършуват в ценностната ни система, гаврят се както си щат с класиците ни. Те виждат това и са наясно, че ние сме лесни булки.
***
Македонците биха обесили на площада в Скопие онзи, който каже „Майната му на православието“.
Такъв храбрец там обаче няма да се намери.
***
Ние се изживяваме като предводители, а те ни имат за разсилни.
***
Моментният ни ураджилък се редува с дълги периоди на апатия и равнодушие, тогава интересът ни към Македония изпада от дневния ни ред, сякаш ни е страх да не отнесем някоя псувня – и така изпадаме в една трайна фригидност.

Напълно забравяме Историята си, сякаш ни е страх от нея – и вместо да се изпъчим и да я браним, започваме да се държим като женчовци.
***
Любиша Георгиевски – великолепният македонски писател, който преди двайсетина години беше посланик в София, има една изключителна книга – „Речник на предразсъдъците“.
Нашите велможи никога няма да проумеят Балканите, ако не четат автори като него. И ще си останат с фукните.
***
Според Георгиевски,“Балканите са най-идеалното място за унижение… Общият знаменател на всичко тук са инатът и курназлъкът, кой е по-инат и кой по-курназ…“
След като северомакедонците ни излъгаха с Договора за добросъседство, спокойно можем да допълним Георгиевски: „Балканите са най-идеалното място и за самоунижение“.
***
И още от този прекрасен писател: „Балканите погрешно са наричани „буре с барут“. По-скоро трябва да им викаме „буре с глупости…“
***
Или: „Без да имаме собствена вертикала (на ценностите) като стълба към небето, ние учим нашите деца да се катерят по стълба от дим, която като улична танцьорка кърши снага под диктата на случайните ветрове, дето духат от още по-случайните центрове на силата…“
***
Един наш историк сподели, че елитът на Скопие е длъжен да каже на собствения си народ истината за Миналото.
Това, разбира се, е една фантазия, никога няма да се случи.
Но и нашият „елит“ също е длъжен да разкаже на Народа собствените си прегрешения – нерешителност, позорно приспособяване и пр.
Но няма да го направи.
***
След като проявиха забележителна наивност при подписването на Договора с Македония/2017 година, българските Властници могат да вземат успешно поправителния си изпит – като не се отметнат от Ветото, което наложиха на членството на Северна Македония в ЕС.
Но и това няма да направят.
***
През 2017-а политиката надделя над Историята.
Нуждите на политическата кинкалерия се оказаха по-важни.
Мантрата – поредната – беше „Добросъседство“.
Може ли обаче „добросъседството“ да се крепи на лъжи?

Съседът краде Историята ти – ние обаче трябва да бъдем добронамерени/добросъвестни/добросърдечни/ доброчестни/добродушни.
Да си бъдем балами.
Отива ни – открай време.
Това ли е нашият късмет, нашето разбиране за щастие – да се правим на балами, накрая да сме си и балами?

И политическата баламурщина ни отива – също открай време.
***
Какво ни пречеше, в края на краищата, да бъдем по-сурови с македонците: щом толкова искат да ни се качат на гърба, за да се дотътрузят до ЕС, да се научат и по-малко да послъгват.
Те са наясно, че няма кой да ни замени като товарен катър, но пак хитруват.
***
Винаги ще се намират типове, които ще настояват да харижем Историята си – единственото ценно притежание, което ни е останало – за да не накърним някак европейските „ценности“ – и по-скоро сметки.
***
Вече започнаха да опяват срещу Ветото ни.
Ето какво ни съветва някаква австрийска „анализаторка“:
„Какъв е Бетовен – германец или австриец?
Достатъчно е да чуем великата му музика, за да разберем, че това няма никакво значение.
Същото може да се прехвърли и върху Гоце Делчев, който – независимо дали като българин, или македонец – несъмнено е извършил велики дела в успешната борба срещу османското господство …
Честно казано, не разбирам защо българите решиха да се присъединят към групата на онези, които през последните десетилетия подкопават целия европейски проект“.

Много просто, мадам: защото не искат да плюят върху лицето си.
Това е казано през ноември 2020 година.

С днешна дата вече не можем да сме сигурни в това.
***
Кеворк Кеворкян

www.kevorkkevorkian.com