ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ НА ГЕРБАДЖИИТЕ: 15 000 САМОУБИЙСТВА ЗА ПЕРИОДА НА УПРАВЛЕНИЕТО ИМ

Вероятно на всички българи им прави впечатление, че самоубийствата у нас се увеличават.

Наблюдаваме вълна от суицидни опити и осъществени самоубийства.

Всеки ден медиите съобщават за хвърлили се от високи етажи всякакви хора, решили по някаква причина да сложат край на живота си.

Според Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) у нас всеки ден се самоубивали средно по 2 души. Суицидните опити били 3 000 годишно, а успешните опити за самоубийства са между 750 и 800.

Статистически погледнато, според НЦОЗА, средно по 7-8 българи всеки ден правят опит да се самоубият, и средно 2-3 от тях успяват. Това представлява 0,12 промила (или 12 души на 100 000) от населението на страната.

Такива са официалните данни, но те се базират само на регистрираните случаи в Регионалните здравни инспекции. Истината е далеч по-мрачна, тъй като системата на тези служби далеч не отчита всички самоубийства.

Много от тях по различни причини (семейни, служебни, политически, професионални и др.) не се идентифицират като самоубийства, а като нещастни случаи, инциденти, инфаркти, различни болести, старост и т.н.

В медиите изтекоха и други официални данни: 11 000 самоубийства за 10 години, значи, пак официално, доста повече средно на година, не 800, а 1 100, това число е с 37,5% повече от промилите на НСИ.

По данни на Демографския институт числата в суицидната сфера всъщност са други: около 6 000 души у нас всяка година правят суициден опит, обикновено научаваме за малка част от тях; при тези опити успяват около 1 600 опитали се да се самоубият.
Излиза, че самоубийствата са почти два пъти повече от официално обявените.

Тази разлика не бива да ни учудва, в България отдавна има традиция (Чернобил, Свищов, гара Буново…) лошите истини да не се казват, „да не тревожим хората”.

Класическата дефиниция на Емил Дюркем за самоубийството е следната: „Самоубийство е всеки смъртен случай, който пряко или косвено се явява следствие на положителна или отрицателна постъпка, извършена от пострадалия, ако той е знаел за очакващите го резултати”.

Според тази дефиниция, голяма част от загиналите в катастрофи шофирали шофьори и мотоциклетисти могат да се третират и като самоубийци (знам, че това ми становище е спорно).
Това увеличава числото на самоубийците с още поне 400 души годишно. Те стават към 2 000, или 28,6 на 100 000, или около 0,3 промила.

Тези числа фактически ни качват на върха в Европа по относителен брой на самоубийства, заедно с Литва, Полша, Латвия, Унгария, все бивши соцстрани, забележете. Пред нас е само Литва с 3,2 промила.

Какво излиза: у нас 16 души на денонощие правят опит да отнемат собствения си живот, 5-6 от тях, уви, успяват.

Значи, на всеки 90 минути, на всеки час и половина, един човек у нас прави суициден опит, а на всеки 4 часа един самоубиец постига целта си да прекъсне сам живота си, включително и с автомобилна или мотоциклетна самоубийствена катастрофа.

Как се самоубиват българите?

Като изключим спорните самоубийци при автокатастрофи по пътищата, повечето от самоубийците (55%) се хвърлят от високо, този начин все повече се използва, самозастрелват се 14%, обесват се 10%, отравят се 9%, ползват нож или друго режещо средство 7%, хвърлят се под движещо се транспортно средство 3%, самозапалват се 1%, други начини – 2%.

Как изглеждат нещата в демографски план?

Знаем, че всеки час България намалява средно с по 15 души, на всеки 4 часа населението намалява с 60 души (4 по 15 души на час), като 1 от тези 60 е самоубиец.

Това е истината: на всеки час имаме по един суициден опит, а на всеки 4 часа един български гражданин окончателно и безвъзвратно свършва със себе си.

За една година, 2015 год. например, у нас, по данни от медиите, 9 души се самозапалиха на различни публични места, включително и пред Президентството.

Самозапалването у нас май стана рутинна работа, и от Пламен Горанов (2013 год.) насам сякаш въобще не впечатлява вече никого.

Още нещо, по официални данни средно на година у нас се самоубиват по 50-60 деца. Значи, всяка седмица се самоубива едно българско дете.
Ние сме много напред в класацията по детски самоубийства.

Очертават се няколко зловещи тенденции:

1.) Рязко нараства броят на суицидните опити;
2.) Намалява средната възраст на самоубилите се българи;
3.) Нараства съотношението между броя на успешно реализираните самоубийства и броя на опитите за самоубийства, в ЕС съотношението е между 1:8, а у нас то става 1:4, даже 1:3, което говори за категорична суицидна решителност;
4.) Налице е и тенденция за съчетаване на самоубийството с убийство на друг човек (суицид плюс хомицид) и т.н.

От друга страна, вече близо две десетилетия у нас функционират щедро финансирани с милиони левове Национални програми по суицидопревенция и суицидопрофилактика.

Първата беше за периода 2000 – 2006 год. И нищо.
След това имаше Национална програма за 2013 – 2018 год. Пак нищо.

Целите им, меко казано, са твърде обтекаеми и смешни, например, „създаване на вертикални и хоризонтални структури”, „приоретизиране (правописът запазен, няма дума “приорет”) на предстоящите задачи”, „внедряване на програми за… обкръжение на парасуициданта” и др.

Парите успешно се усвояват от гербаджии и от държавни институции, от „наши хора”, главно за… виртуално обучение на разни „целеви групи”, като тези групи включват почти цялото население на България – „ученици”, „възрастни”, „жени във фертилна възраст”, „самотни” и др., без да е ясно как ще стане това обучение.
Работа много прилича на схемата “Къщи за гости” и на инициативите на Марийка Неделчева за всемирна дидитализация.

Практически резултати за 20 години работа, естествено, няма никакви, ако съдим по статистическите данни и от тъжните вести по медиите за увеличаващия се брой на самоубийствата, но парите се усвояват както трябва.

Отдавна е известно, че увеличаването на самоубийствата е признак за морално бедствие и отчаяние на нацията.

За последните 10 години при управлението на ГЕРБ са се самоубили около 15 000 български граждани (между 7 и 8 хиляди, според казионните институции), имаме и около 60 самозапалвания (за този период в целия останал свят има само едно самозапалване, в Япония).

Хитри слугински институции и институции, усвоили милиони от бюджета ни и от европроекти да изследват проблема, раболепно сочат по най-тъпия начин не само занижени данни за суицидите у нас, но лъжат за причините, казват, че само при 5 процента от самоубилите се у нас причината била бедност, а другите се самоубивали главно заради… любовни и семейни проблеми (?!).

Истината е съвсем друга, и всички я знаем: 90% от самоубийците у нас в ерата на ГЕРБ се самоубиват от зверска бедност, от чудовищна мизерия, от болести, от отчаяние, от безизходица.
Причини са още: плачевното състояние на общественото психично здраве, социалната ексклузия (изключване), срутената здравна система и нравствената деградация на българското общество.

Вероятно всеки един разумен човек може да си направи съответния извод от горепосочените факти и тенденции.

Акад. Петър Иванов, Фейсбук