Гробът на ГЕРБ

По време на вече затихващия апартаментгейт, слуховете за смъртта на партия ГЕРБ очаквано се оказаха силно преувеличени. Общественото мнение беше успешно манипулирано да насочи цялото си възмущение и желание за възмездие към оставката на Цветан Цветанов от парламентарните му длъжности. Съответно това се случи и всички са доволни. Още няколко глави паднаха на тепиха, за да има достатъчно хляб и зрелища за тълпите и сеназационен материал за „медиите“. И толкова. Пито-платено.

Както и досега, през изминалите 30 позорни години на българския преход, реално възмездие под формата на съд и присъди няма да има. Ама това корупция, търговия с влияние, незаконно забогатяване – остават си кухи фрази, изпразнени от реално съдържание и до болка втръснали на отегчената публика. Ще си гушнат апартментчетата и всичко останало, което са придобили, и хич не им дреме дали са в парламента и в някое министерство, или видимо ще се оттеглят от играта, за да действат на сянка. Пък и нали затова са отишли във властта – да се оядат и после – дим да ги няма. Придобитите незаконно благини си остават без никакви последствия. Държавата непрестанно беше ограбвана с милиарди и милиарди за изминалите три десетилетия, кой ще се занимава с някакви си апартаменти, като всички са в кюпа?! Цветанов ще продължава да прави избори и да контролира местната феодална власт и партийните структури, което е главната му функция, а на негово място в парламента задачите и повелите на партията ще се изпълняват от новата миловидна „Цветанка“. Нищо фатално и необратимо. Пък и крехките женски физиономии се котират по-добре сред публиката – блестящ пример за което е кметицата на София, която след толкова сътворени гафове и скандално реализирани проекти в столицата, продължава да мига невинно и да се усмихва пленително, без никакви последствия за некадърното си управление.

Случайно или не, точно в разгара на апартаментгейт, столичната управа сътвори поредния си безумен гаф с поставянето на черен надгробен паметник на изтерзания от некадърните проектанти и изпълнители площад Гарибалди. Тоя гроб беше върхът на всичко. Че и камъчета му турили в очертаното с черен гранит гробно място. Този абсурден и дебилен проект беше циничната черешка на тортата и публиката, която вече не издържаше да бъде само критично-сериозна, просто избухна в смях и подигравки. Социалните мрежи и неприятелските на ГЕРБ медии изобилстваха от колажи на надгробното съоръжение, като някои го оприличаваха на надгробния паметник на ГЕРБ, други – на погребаните ни надежди за красива европейска столица, трети – на поредното фиаско на столичната община в опита й да обезобрази София. Както хубаво обобщи мой приятел, „Подсъзнанието си ражда продукцията. Явно фантазията им е мъртва и манифестира трупа си по този начин“.

Но тази мисъл е твърде сложна както за кметицата, така и за всички знайни и незнайни общински марионетки, които са дали поредния транш от парите на данъкоплатците на някой неизвестен архитектурен гений, за да бъдат похарчени поредните пари за поредното некадърно творение. След като в социалните мрежи се появи и групата „Масово поставяне на цветя на Паметника на Незнайния Архитект“ с подобаващ колаж с надгробен венец и множество цветя, Фандъкова и сие се усетиха, че това нещо верно прилича на гроб и е на път да се превърне във Вазовата „Грамада“, само че в грамада от гербери. Пък и всички знаят как народът нарича помежду си партията – ГРОБ. Скоропостижно кметицата обяви, че премахва надгробния паметник и така възможността една матафора да се превърне в реалност беше веднагически задушена.

Колаж – Фейсбук

Ама това колко пари са похарчени за тая лудост и кой ще понесе отговорността за поредното безобразно харчене на средства – туй, видиш ли, според Фандъкова било „процедурен въпрос“. Гражданите все пак въздъхнаха облекчено, медиите вече нямат сензация и всичко си продължава по старому.

Гробът на ГЕРБ и този път не се състоя, а слуховете за смъртта на партията-майка, както казах по-горе, се оказаха за пореден път силно преувеличени.

Не е лесно да бъде преборена Хидрата. Херкулес едвам успява, какво остава за нас, които не сме герои от неговия ранг и нямаме божествена закрила. Пък и героичният модел, който следваме – този на Христос, ни учи да прощаваме, а като ни ударят шамар, да обърнем и другата си страна. Този модел днес следва цяла Европа в залеза на своето величие. Но това е друга тема.

Така или иначе няма спор, че Системата е трудна за побеждаване. Мозъците и съзнанията на много от нас са хакнати почти невъзвратимо. Част от нас поддържат Системата, за да получат от нея благинки, някой апартамент, туй-онуй, каквото може. Те са разбрали, че живеем в джунгла и следват правилата за оцеляване в джунглата. Друга част от нас са омерзени до дъно от безкрайния порочен цикъл да възпроизвеждаме една абсурдна действителност и това да не свършва. Трети вече са напълно безразлични, четвърти – толкова отчаяни, че нямат сили за съпротива. Други просто се забавляват с поредното малоумие на овластените идиоти и гледат цирка отстрани. И всички те имат право. Всеки е там, докъдето е стигнал неговият вътрешен хоризонт. Докъдето е издържал.

Но, все някои от нас помнят притчата за железните обуща. И знаят, че много железни обуща трябва да се изтъркат, докато повече хора изберат да бъдат последователни в своята непримиримост, за да стигнат до спасителния хоризонт.

И когато подминат гроба на враговете си, който те сами ще са си изкопали, ще бъдат готови да продължат с помнещите, знаещите и можещите.

До хоризонта

и отвъд хоризонта.

Христина Христова

http://memoriabg.com