Г-н премиер, не искам да работя, докато умра

Писна ми от простотиите, които се творят в това Народно събрание. Вместо поне една от политическите партии да се загрижи реално за хала на хората – за топлото, за светлото, за здравето и за сметките ни, всички се джафкат и броят какви са „дебили“, „антисемити“, „комунисти“ и не знам още какви „боклуци“.

Междувременно продължават политиката на пенсионен геноцид, която с реформаторски апломб започна да налага още социалният министър в предишния кабинет на Борисов – абевеецът Ивайло Калфин.

Докато се репчеха за бюджета, тия дни депутатите приеха поредното повишаване на възрастта и осигурителния стаж при пенсиониране за всички категории труд.

От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,126 на 1,169. Е, аз съм мъж на 52 години, когото осигуряват на минимална работна заплата. Това най-простичко означава, че ще работя, докато умра. Ако ли пък съдбата не е толкова милостива и взема че наистина я доживея тая пенсионна възраст, то със сигурност с пенсията, която ще ми отпусне държавата, ще трябва да се влея в редиците на армията клошари, дето претършуват кофите за боклук, та белким открият кора мухлясал хляб.

Благодаря на всички любими партии. Благодаря, ама хич не искам такава смърт. Моля ви, господин премиер, вие сте диалогичен човек – слушате и тогава взимате решения. Намесете се и сега и предотвратете тази агония.

Нено ХРИСТОВ, Русе

http://retro.bg