Да, вече няма ляво и дясно. Има друго, много по-ясно разделение. Не между две партии, а между два свята

Два свята

Гледам протестите на псевдопатриотите.
Гледам всекидневната истерия на едни бивши.
Гледам омразата на старите партии към всичко европейско…

Да, вече няма ляво и дясно. Има друго, много по-ясно разделение. Не между две партии, а между два свята.

Единият е „западно-либералният свят“. Той се характеризира с:

• европейски ценности;
• уважение към науката;
• уважение към човека;
• всички са равни пред закона;
• частната инициатива е на почит;
• независими и работещи институции;
• всичко е процедури;
• законите са еднакви за всички;
• демокрацията е отговорност на всеки;
• всеки има право да бъде какъвто си иска;
• държавните служители знаят, че са служители на хората;
• няма орган, който да е с безконтролна власт;
• всичко се променя, всичко се развива;
• хората имат стимул и виждат смисъл да полагат усилия и да се развиват;
• икономика, финанси, инвестиции, образование, дигитализация, всичко се развива;
• всичко е с поглед към бъдещето;
• Да си герой означава да имаш още по-голяма отговорност и още повече да спазваш правилата и законите, за да даваш пример.
Другият е „източно-псевдоконсервативният свят“. Псевдо, защото той сам се нарича така. Характеризира се с:
• омраза към европейските ценности;
• отричане на науката;
• отричане на интелекта;
• издигане на простащината в култ;
• преклонение пред Вожда или падишаха или Бате или Тато;
• няма процедури, а каквото Бате каже;
• няма институции, а каквото Тате се обади;
• няма закони, а каквото падишахът заповяда да се гласува и да се направи;
• държавни компании, огромна централизация;
• инхаус процедури, обхванали цели сектори;
• държавни „раздавалки“;
• пистолети и кюлчета;
• истерии и вербално насилие от страна на всеки Тато;
• непрекъснати лъжи и манипулации от страна на всеки Тато;
• унификация, никакво уважение към другия, към различния;
• администрациите не работят.
• чиновниците се обиждат, ако ги помолиш да си свършат работата;
• понякога даже пишат възмутени писма, че има „политически натиск“, само защото някой е поискал да си свършат работата, за която им се плаща;
• някъде, зад всичко, непрекъснато извира любов към Путин и методите му;
• всичко е с поглед към миналото;
• да си герой означава да си над правилата, да се правят изключения и да не ти пука колко лъжеш хората.
И още много, и още много…

Това е днес разделението. Каквото и да ви говорят, както и да ви манипулират. Това е разделението.

Два свята. Западно-либерален и източно-псевдоконсервативен.
Единият е бъдещето. Другият е миналото.
От единият бягат стотици хиляди българи. Предимно млади хора.
Познайте от кой.
Спокоен ден!

Любомир Аламанов