ДА СЪБОРИМ ДЪРВОТО НА БЕЗЗАКОНИЕТО

O, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре,свиня или вол; и не се сърди – дору още се радва, – кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ?”

( Христо Ботев – „O,TEMPORA! O,MORES!”)

 Тука има едни човечетадето досега не съм ги виждал да напишат нещо по някоя злободневна общественополитическа темаили дори да споделят нечие мнение.Камо ли да излязат по площадитев подкрепа на някоя благородна кауза.Постват/споделят единствено котенца,кученца,изгреви и залези,закуски и вечери

и разнизабавниклипчета.Когато им поднесеш за коментар една известна корпулентна ОБЩЕСТВЕНА СВИНЯ и един не по-малко известен Граблив ястреб от криминалния ъндърграунд обаче

конкретен и събирателен образ на местната симбиоза МафияВласт

настъпва гробовно мълчание.

 Мишкуватоперирани от чувство за срам,почтеност и обществена отговорност

в жалките си и мизерни животчета

оглеждайки се внимателно да не засегнат някое величие да не загубят службицата си-

събират трескаво контакти и „полезна” информация-

да драпат нагоре с лакти и нокти по стълбицата на бленуваната си кариера – неморална и несъстоятелна.

 Като ги питаш – „А бе вие нямате ли мнение по някой актуален въпрос!“-

започват да въздишат тежкои велемъдро и надменно

да те поучават:

Гледай си живота,колко си наивенти ли ще оправиш света!“

Които и да дойдатвсе тая!”

и БайГаньовотоВсички са маскари!“

 Еднаприятелками пише със загрижен тон:

Здравей, не харесвам заяждането на дребно с определена личноств твоя случай с Б.Б. Случващото се е в резултат на много подълбоки регресивни и деморализиращи течения, каквито горепосоченият господин няма потенциал да предизвика. Твоето е като да се опитваш да събориш едно дърво, като пляскаш с ръце срещу птиче, кацнало на върха на дървото. Наймного да ти се изсере на главата, докато си чурулика.”

 Има няма потенциал въпросният господин да предизвика

много подълбоки регресивни и деморализиращи течения„-

ако се съберем обаче достатъчно много и започнем да пляскаме с ръцеа и да размахваме юмруции някои други инструменти,приятелко

може и да успеем да съборим

ДЪРВОТО НА БЕЗЗАКОНИЕТО

а птичетоГрабливият ястреб Б.Б. –

да отлети скоропостижно към едно топло място

където му е мястото!

 Те са над политикатавитаят в безоблачните простори начистатанаука,изкуство и професионална реализация!

 Политиката е под тяхното достойнство!

 Хиляди аргументи ще приведатза да те осмеят и да оправдаят собственото си позорно мълчание и овчедушие!

 Но те ,изглежда,не са чували фразите:

Всичко е политикаи

Който не иска да се занимава с политикаполитиката се занимава с него!”

 Всяческигузно и комплексарскисе опитват да омаловажат/неглижират моите/нашите усилия по посока изразяване на гражданска/морална позиция относно наболели общественополитически проблемис идея въвеждане на законност и ред в странатаи като резултат справедливото наказание на високопоставените престъпници:

Че няма ли възмездие, насилия се вършатно само докогато им се дава.“ — Лукан

(Давам си ясна сметка,че наподобявам малко или много Дон Кихот в неговата благородна,титанична и безсмислена битка с вятърните мелници.)

 Но каква е алтернативата – да си мълчим малодушно,дребнаво и пресметливо – и по този начин да се превърнем в съучастници на злото ,беззаконието и несправедливостта.

 Прочути са словата на немския пастор:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.

Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.”

(Пастор Мартин Нимьолер)

 И това се случва често с мекотелите и слабосилните еснафи-приспособленци:капанът внезапно щраква – и те се оказват съвършено неочаквано вътре!

Хитрата сврака – с двата крака!

Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята.”

(Сократ)

 И това се случва и с цели народи.

 Скопеният вол – туй подобие на нашия търпелив народ!

 Това ли искаме – да гвацаме в курешките на историята!

 НИКОЛАЙ РИЗОВ