ДА УСВОИМ ИЗКУСТВОТО НА НЕТЪРПЕНИЕТО

„Видях тези дни един дом. Той гореше. Пламъци
Ближеха покрива. Пристъпих по-близо и зърнах,

Че вътре все още има хора. Вратата разтворих
И викнах, че покривът гори, те трябва, значи,
Да изскачат поскоро навън. Но хората,

Изглежда, не бързаха. Един от тях заразпитва,
Дордето огънят вече му пърлеше веждите:
Как е времето вън, дали не вали,
Не духа ли вятър, има ли нов дом за тях
И какво ли не още. Без да отвърна,
Излязох. Тезиказах ситрябва да изгорят,
Та да престанат със своите въпроси.
И действително, приятели мои,
На когото земята под нозете не е тъй гореща,
Че да жадува час поскоро да я напусне
И я замени с която и да е друга
На него нямам какво да говоря.
Тъй каза Гаутама, наречен Буда.“
……………………………………………
(
Бертолт Брехт – „Притча на Буда за горящия дом„)

 На когото не пари земята под нозете му
и който се прави,че не вижда
изпепелената ни,обрулена и опоскана държавица
и който смята,че на България трябвастабилност„-
и обединение с МАФИЯТА в името на таястабилност„-
и който по този начин легитимира
едно лице от криминалния контингент
кръстоска между квартален бандит и примат от тропическите гори
да ръководи и представлява държавата пред света
на него нямам какво да говоря!

НИКОЛАЙ РИЗОВ