ДА ХВЪРЛИМ БОБ…..

За много българи политиката се родее с окултното – стават едни чудеса, които нямат обяснение, раждат се и умират богове и техните пророци, а причинно-следствената връзка се губи още на базово ниво. В резултат на това вместо мислещо гражданско общество, народът ни прилича на патство пред църквата, което чака чудото или наказание за греховете си. Без дори намек от мисъл, че чистият разум е най-божественото нещо в Човека!

И в кръга на майтапа, след като политиката е в сферата на окултното, да хвърлим боб какво може да се случи до края на годината:
– Харизмата на КП, подплатена с пари от „Америка за България“ и соросоидите, ще напира на талази от медии и социални мрежи, докато патството бъде напълно убедено, че Той е новият бог. Това е в основата – след това надграждането е той да оглави политически проект, подкрепян от бурните овации на тълпата. Една възможност е това да е „Продай България“, защото Ристето явно е нехаризматичен и там никакви пари и реклама не могат да помогнат. Ако КП оглави продайбългерианците, то на следващите парламентарни избори като нищо ще са първа парламентарна сила, което горещо се насърчава от Козяк. Втората възможност е да оглави партия на Президента Радев, чието отношение към КП е, меко казано, странно. От една страна, той не е негов кадър, нито от познатите му кръгове. От втора страна – той е от учредителите на продайбългерианците, които заявиха, че ще си имат свой кандидат за президент. Моето обяснение е, че Кирето е такъв мащабен проект на задкулисието и ДД /и Козяк естествено/, че никой, който е на власт и с ума си, не би тръгнал срещу машината, която може да го смели. Но е възможно да пробутат Кирето за лидер на нова партия, свързана с Президента, която всъщност да упражнява властта, а на Президента да останат само почестите.

– ИТН и сценаристите леко ще оттекат в историята. Всички сте ми свидетели, че не ги харесвам и няма шанс да ги харесам. Но те се пробваха да разбият политическото статукво, което ги размаза с дружни усилия. Липсва им политически и житейски опит да се справят с подобни ситуации, а партията им не може да помогне, защото е сбирщайн от случайни хора без опит в политическите игри. Неумението на Трифонов да комуникира с електората по начина, по който комуникираше с публиката си, е решаващо за бъдещия им провал.

– Изправи се, ние /вече загубих края вътре ли, вън ли са мутрите/, ще загубят също електорат, защото се видя, че са неконструктивни и на практика искат властта заради самата власт. Въпреки опитността на Манолова в политиката, липсата й на харизма и ….така да се каже, политическата й повратливост, няма да позволят да избута коалицията напред. За Хаджимравин няма да се хабя да коментирам, там нещата са ясни.

– Президентът се опитва да играе на няколко позиции. Не, че има много полезни ходове, защото няма своя банка кадри и няма политическа подкрепа. И без подкрепата от Козяк е ясно, че втори мандат ще бъде в сферата на фантастиката. Няма как и да ревизира служебното правителство, в което, наред с някои читави министри, които се доказаха наистина като борци с мафията и свестни и почтени, има и навлеци като Кацаров, който има харизмата на муха в кацата с мед, както и подставени проекти като Василев и Петков.

– Кукловодите въпреки силата, която показват, знаят, че трудно могат да поддържат дълго време проектите си. От една страна – и на тях им липсват кадърни кадри, от друга – ситуацията в света и в България е много комплицирана, а факт е, че колкото повече усложняваш една система, толкова възможностите тя да се развали или срути внезапно, стават по-големи.

– Българите по традиция мислят впоследствие. За мен дори трети избори тази година няма да решат назрелите политико-социални проблеми в държавата. Бедните стават все по-бедни, а богатите – все по-богати. В същото време харизмата на соросоидните проекти на територията намалява, защото българите осъзнават, че отвън нищо добро не е дошло за нас. Мантрите на соросоидите за толерантност, европейски ценности, либерализъм и глобализъм, вече започват да се отричат дори от оптимистите. Това пречи хората да бъдат водени за носа, както през последните тридесет години. Проблемът е, че до появяването на осъзнато гражданско общество и класа, която да може да поведе народа, трябва доста вода да изтече….

– Българите сме на границата. На осъзнаването. На ръба на пропастта, когато трябва да решим, дали да следваме тези, които са се нарочили за наши водачи и да направим крачката към пропастта в името на добрите намерения и европейски ценности, или да си припомним, че 13 века сме се борили с идеята, че само ние – българите, можем да мислим доброто на България. Да си спомним изконните български ценности като национална идентичост, гордост от историята, семейство, род, Родина, чест, достойнство, както и това, че България трябва да бъде над всичко. И да откажем категорично да направим крачката към пропастта. Ще бъде трудно. Тези, които се опитват да спрат тълпата, ще бъдат стъпкани от нея. Тези, които я предупреждават, ще бъдат отречени. И въпреки всичко, АЗ ВЯРВАМ В БЪЛГАРИТЕ! Че ще се оттърсим от тази магия, която ни превръща в стадо, и ЩЕ СТАНЕМ НАРОД!

Всъщност, аз вярвам в чудеса! В чудесата на разума, на родолюбието и твърдата и категорична готовност да дадеш всичко за Родината си!

Елена Гунчева