ДЕЛОН – ЗЕЛЕНСКИЙ: КОМИЧНА НАДПРЕВАРА В КОМПЛИМЕНТИ ИЛИ НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА СТАНЕШ ЗА СМЯХ

След като уж бе евтаназизиран по собствено желание в Швейцария, Ален Делон даде признаци на живот, заставайки категорично зад режима на Зеленский. Мисля, че Делон няма никаква информация какво точно представлява нацисткият режим на зеленото човече и за какво се водят военни действия в Украйна. Но – пусти навик! – нагонът на 86-годишната суперзвезда към медийно внимание на всяка цена и при всички възможни обстоятелства, го е подтикнал „да се изкаже“ по най-горещия проблем на текущите дни – конфликтът Украйна-Русия. Ето част от интервюто на Делон със Зеленский или на Зеленский с Делон – не е ясно кой е интервюиращият и кой интервюираният, но е ясно едно: на 86 години, във възрастта на мъдростта или на склерозата, повеляващи мълчание на индивида, Делон се срина до медийната и политическа пошлост:

„Можем да кажем, че сме братя по оръжие, защото и двамата сме започнали като актьори“- подчерта Делон с усмивка и настрани: „Той ( Зеленский ) имаше по-добър край на кариерата си от моя: той е президент, а аз съм нищо“.

„Вие сте брилянтен, гениален актьор, какъвто аз никога не съм бил ( Божичко, халтурчикът все пак си въобразява, че е бил „актьор“! Бел. М.В. ) – обърна се към Делон Володимир Зеленский.

„Но аз никога не съм бил такъв брилянтен и достоен президент като Вас“- върна комплимента Ален Делон.“ ( по 24 часа )

Искрено страдах от решението на Ален Делон да се подложи на евтаназия. Дори смятах да му пиша, че евтаназията е помпозно, страхливо и асистирано самоубийство, а самоубийството е най-тежкият грях според християнската религия. Пък и според всички религии. А предстоящата евтаназия на Делон, на всичко отгоре бе широко рекламирана, сякаш става дума за участие в суперпродукция – и представляваше още по-извратен акт от религиозна и от чисто човешка гледна точка.

Исках да изрека всичко това в писмо до великия Ален. Понякога и съобщение, изпратено от неизвестен безименен приятел, възпира някой световен кумир от фатална постъпка. Но Ален Делон сам тихичко, по терлици, се е отказал – и не мисля, че това е станало от религиозни съображения, а поради най-банален страх. Собствената смърт е по-страшна от убийствата на невинни в Индокитай – когато Делон е бил войник в Чуждестранния легион.

Хората по света не бяха уведомени, че филмовият идол е променил намерението си и продължаваха да го оплакват. До тази седмица, когато той взе, че „възкръсна“ – по най-нелепия начин. Като зомби на глобализма, което повтаря задължителните клишета на световните господари.

За мен Ален Делон беше епоха. Сега тая епоха се разлетя на парчета и се покри с позор. Превърна се в празнота. Да си Ален Делон и да хвалиш „актьор“ и „политик“ като Зеля, да заявяваш, че „сте братя по оръжие“ – е жалка морална смърт. Ален, защо не се евтаназира? Защо просто не се гръмна като мъжко момче – като своите жестоки, но горди филмови герои?

Ти се превърна в повод да си повторим народната поговорка „никога не е късно да станеш за смях“ и страшните думи на Иван Вазов, с които завършва повестта „Немили недраги“:

„Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?“

Милена Върбанова