ДЕТСКАТА МЕЧТА ДА СИ ЛИДЕР/ЧЕ/

В цял свят партиите се делят на консервативни, либерални, работнически, и прочие други разделения. В България тридесет години избистриха политическите партии и се оказа, че разполагаме с един единствен вид със стотици подвидове – ЛИДЕРСКИТЕ ПАРТИИ. Вече партии на идеите в България няма. Дори партийни членове ще зяпнат в почуда, ако ги попиташ каква е идеологията на партията и в кой политически спектър попадат – ляво, дясно, центристки? Тц, това не е важно. Важно е кой е главатарят на партията!

Всяка партия на територията изтъква като основен свой плюс лидера си. И обикновено се опитва да омаловажава всички останали около него. Лидерът е като слънце, което засенчва всички други партийни членове, обикновено до степен, на която Луи ХIV, известен като Кралят-Слънце, би казал, че е неприемливо обожествяване.

Партиите в България са известни предимно с лидерите си и обикновено се разпадат, ако лидерът по една или друга причина загуби мястото си. И обратно – на електората на партията и членовете им се втълпява, че краят на лидера е край на партията, победата, и със сигурност – вселената.
И понеже много вожд, малко индианец, в България са създадени над 300 партии за 30 години. Не ми се мисли за век колко ще се нароят, то ще свършат думите в българския език за заглавията им. Както винаги казвам – България е държавата на хилядата войводи.

Партиите освен лидерски, са и отявлено клиентелистки – тоест създават си кръг фенове, на които при евентуална победа и докопване до властта, им се предоставят държавни и общински блага, за да бъдат верни на партията, съответно на лидера. Понякога има и лидерска криза, когато партията се разцепва не заради някакви простосмъртни идеологически различия, а заради това кой да води партийна дружина. Най-пресният пример – организацията на ГЕРБ във Видин, която явно се оказва вярна на Цецку, а не на Онуй.

И се замислям, след като няма идеи и идеологии, за чий са ни толкова партии? Не е ли по-добре направо да избираме лидерите като личности, без цялата пасмина около тях? Така и така май за българина това е важното. Българинът не е по идеите, той иска някой да го води по пътя – дори е склонен да го ръчкат с остена, само и само да не му се налага сам да взема решенията за живота си и държавата си.

И в такъв случай поне да избираме човеци. Защото много от сегашните партийни лидери, особено на малки и неизвестни партии, са толкова близко до специализираните здравни заведения, че понякога незапознатите с програмите на партиите им се заблуждават, че са изтървани от съответното психиатрично заведение.

А българинът по традиция винаги избира най-кресливият, а не най-умният водач. Избира този, който го лъже най-добре и проявява пълна слепота по това, че човекът явно за чеп за зеле не става! И това е обяснението защо Онуй ни управлява толкова години.

Елена Гунчева

loading...