ДЕФИЦИТЪТ И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС

Понеже много се коментира заложеният дефицит от 4.1% в бюджета за 2022, включително и с укорителен и нападателен тон от опозицията, реших да споделя мой личен анализ по въпроса.
Така.

Трябва да е ясно, че дефицитът без Ковид мерките ще е 2.5%.
Също не трябва да забравяме, че имаме и падежи по стари дългове през тази година.
А сега по същество.

Основната критика от опозицията е че не се вписваме в Маастрихтските критерии, където рамката е до 3% годишен дефицит и 60% дълг към БВП.

Малко предистория за въпросните критерии.
Критериите от Маастрихт датират от 1992-ра година, а след това са инкорпорирани в Пакта за Стабилност и Растеж през 1997 година.
Случайно или не това са били средните стойности през 90-те години, ерго това са били макроикономическите реалности.

Нота бене – дефицитните правила са официално суспендирани (дерогирани) до края на 2022-ра година с оглед кризата от Ковид.

Приказките, че това би ни попречило по пътя към Еврозоната са безпочвени към момента.
Съвсем друг е въпросът, че стриктно прилагане на правилата от Пакта за Стабилност биха били изключително трудни за много от страните в Еврозоната, които и досега не ги спазваха!
Неслучайно на масата стои въпроса за преразглеждане на въпросните правила, за да са релевантни с новите реалности

Какво се случва в Еврозоната?
Повечето правителства в драфт бюджетите си за 2022 приоритизират публични разходи за справяне с кризата. Разглеждайки параметрите в много страни ще забележите, че повечето от тях са с около 5% дефицит, на места повече – говорим за Испания, Италия, Португалия, Словакия, и тн.
За дълг към БВП дори няма да почвам – средната стойност в Еврозоната е 97% от БВП.

Тук гоним 30% и с ме с една от най-ниските задлъжнялости към БВП в Европа.
Хърватска, която планира влизане в Еврозоната през 2023-та година е с 83%!
Дефицит от 4.1% не е страшен и е релевеантен спрямо ситуацията, особено когато средствата се инвестират правилно. Неслучайно има голям дял за капиталови инвестиции.

Има една сентенция – да чакаш да си стъпиш на краката, за да ползваш целево финансиране е като да чакаш да оздравееш, за да вземеш лекарства

Кирил Симеонов