Деца на тъмно в европейска България

Отмина първият учебен ден с бодрите репортажи – засмени деца и майки, букети цветя и директори, които рапортуват готовност за обучение в електронна среда във връзка с COVID-19. Покрай ушите ни мина на 15 септември и онова едно-единствено изречение, което се промъкна, Бог знае как, в празничната медийна суета, за да ни припомни за една голяма беда.

Ето изречението: „Има населени места със затворени училища, където освен интернет, липсва и GSМ-сигнал, и електричество в семейства с деца.“

Вие чухте ли това? Деца на тъмно в 21-ви век, в европейска България! Представете си ги само! Те са осъдени да бъдат офлайн на нашия свят. Тях телевизиите по празници не ги отразяват. В делнични дни споменават бегло за тях:

„Все още дистанционното обучение за хиляди ученици у нас остава мираж, но Министерството на образованието взема мерки да не е така.“

Какви са мерките? Купуват се компютри за учителите, а фирми и заможни хора даряват таблети на нуждаещи се първолаци, ако някак си научат за тях. С интернета е по-сложно. Проектът за спешното изграждане на WiFi зони в първите месеци на здравната криза предизвика – познайте какво – разбира се, че корупционен скандал. Дребните играчи на българския телекомуникационен пазар се възмутиха от решението властта да възложи изграждането на зони за безжичен интернет в ромските гета на два големи телекома – А1 и БТК. Конкурсът бе обявен на 8 април м. г., а срокът за представяне на оферти беше – кога мислите? – пак на 8 април!

Поръчката на МОН за безжичните връзки в кризисната ситуация бе с прогнозна стойност 1, 6 млн. лв., като се отнасяше за „Факултето“ в София, „Нов път“ във Видин, „Столипиново“ и „Шекер махала“ в Пловдив, „Токайто“ в Пазарджик и няколко други. „Цената е прекалено висока, а изборът на МОН, който пренебрегва малките и средните български компании от топкласацията за най-бърз интернет в света, е неправилен и дискриминиращ“, заявиха от браншовата им асоциация БАБТО.

Както е да е, мобилните оператори договориха за неприсъствено обучение през тази година преференциални цени – до 50% по-ниски от пазарните, а от МОН обещаха, че таксите за интернет, които социални слаби семейства не могат да си позволят, ще се поемат от училищата.

Е, добре, таксите ще се поемат. Но ако няма ток в дома на детето, понеже не е платен? Ако незаконна сеч е оставила без електричество селището, в което живее – нещо, което у нас е обичайно явление? Ако снегът е скъсал жиците, както става в десетки села всяка зима и хлапетата зъзнат и стоят на тъмно нощи и дни? „Социално слаби семейства“ ли? Какъв неясен израз!

Почти всяко второ хлапе у нас живее в бедност, се разбра на международната конференция под надслов „България расте с децата си“, която се проведе в София в началото на годината.

„За България има много тревожни данни. Първо, много висока детска бедност и второ – много деца отпаднали от училищната система, като само за година 2948 бебета са родени от непълнолетни майки“, обобщи докладчикът Иванка Шалапатова.

Макроикономистът Джеймс Хекман изчислил, че ако се инвестира в качественото развитие на човека в първите му 7 години, възвращаемостта на инвестицията е между 7 и 10 пъти в дългосрочен аспект.
Да заплачем ли по този повод, или да се засмеем?

У нас по Коледа Btv и Nova tv все съобщават бравурно, че близо 3000 „непълнолетни майки“ получават коледни надбавки. И че им се дават помощи в натура, за да не им ги вземат пълнолетните бащи и да не ги изпият.
Какво би казал Хекман за тази инвестиция? Тя е уникална! В децата, които раждат деца?

Вижте ги на две снимки в глобалната мрежа. Десет дни, след като е станала майка, 14-годишната Гюлфен прегръща плюшено мече, подарък от социалните лелки. Тя лаптоп за обучение не ще.

Деси пък на 11 години още е добила първата си рожба и я гушка, а рожбата е клюмнала в ръцете u като парцалена кукла. Тя няма време за учене.

Казват, че тинейджърската бременност не била български феномен, въпреки феноменалната тукашна съвкупност на факторите за нея – бедността, престъпността, едва кретащата социална, здравна, образователна и правоохранителна система. Акселерацията била повсеместна. Момчетата и момичетата получавали вторични полови белези вече на 9-10 г., вместо на 13-14, а психически и умствено узрявали по-късно поради глобализацията дистанционната комуникация. Отрицателните последици за благополучието на децата поставяли пред еднакви проблеми и България, и Англия, и Франция, и САЩ. Разликите била в подхода на обществото и политиците към тях.

Тези разлики тук няма да ги изброяваме. Няма да ни стигне мястото на вестникарската страница.

Анна Заркова

trud.bg