Деян Донков, който живее щастието

Главната черта на характера ми? Безхарактерност. В добрия смисъл на думата, за да влизам по-лесно в ролята на различни персонажи. Иначе вярвам в добродетелите, най-важно е да вярваме.

Качеството, което желая да видя у един мъж? Мъжественост, мъжество, мъжкарство… това, разбира се, включва много неща – да бъдеш джентълмен, например. Хубаво е човек да е прям, не само мъжът, но за него е задължително.

Фотограф: Стефан Н. ЩеревКадър от „Камбаната“

Качеството, което предпочитам у една жена? Женствеността, пак като обобщаващ отговор. Независимо от еманципацията. Мисля, че сме равни. Жените превъзхождат мъжете в някои отношения, както и обратното. Имаме нужда един от друг, бог така ни е сътворил. Жената трябва да е нежна, красива, отвътре-отвън. Красотата е чувство.

Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Жертвоготовност, може би това е най-важното.

Главният ми недостатък? Недостатъчността. Знам, че винаги може повече и по-добре, не че съм перфекционист, но всеки човек е така устроен, да преследва следващото и следващото…

Любимо занимание? Кино – като зрител и като актьор.

Мечтата ми за щастие? Аз го живея, не го мечтая. Всички го имаме, трябва просто да се обърнем към него. Забелязали ли сте колко глупаво гледат хората, които гледат умен телефон? Можеш по лицата им да разбереш дали отговарят на съобщения или гледат снимки… и докато гледат оглупели умния телефон, щастието минава покрай тях.

Какво би било най-голямото ми нещастие? Загубата.

Какво бих искал да бъда?В „Кралят на рибарите“ има един цитат: „Благодаря ти, Господи, че аз съм си аз.“

В коя страна бих желал да живея? В горната страна, доста по-светло е.

Предпочитан от мен цвят? Не за носене, но червеният ме радва много. Според китайците е цветът на радостта, символ на огъня, който гони злините. Малко е като червените кончета, които носят някои хора. Но кончетата не са важни, важно е какво носиш в сърцето и душата си.

Любимо цвете? Аз неотдавна играх Фердинанд и като гледах какво е направил той в Ботаническата градина… какво бихме могли да създадем, един свят пълен с цветя и дървета, а вместо това… Иначе, още от малък харесвам кокичетата, много ме радваше като излязат от снега и знам, че идва пролетта.

Предпочитана птица? Всички са изумителни същества, но избирам врабче.

Любими автори в проза? Покрай спектакъла „Камбаната“, в момента бих казал Недялко Славов. Иначе около професията си се занимавам предимно с класици.

Любими поети? Ще играя Яворов в Театър 199 и Стоян Петров ми прочете някои негови стихотворения, които не съм чел. Бяха страхотни.

Герои от романи? Вено от Камбаната в момента ми е на сърце. Иначе Рандъл Макмърфи от „Полет над кукувиче гнездо“.

Любими героини от романи? Ана Каренина и нейната съдба ми въздействат, но все ми излизат класически истории в главата. Но никой друг не взима връх.

Предпочитани композитори? Напоследък слушам класическа музика – Шопен, Беркович… Бах може би е всепризнат гений, Ференц Лист. Те по-скоро са ми интересни, отколкото да съм ги изследвал, но ми дават спокойствие.

 

Фотограф: Стефан Н. ЩеревКадър от „Камбаната“

Любими художници? Моят син Христо, на 5 години, ми е любим; дядо му Христо Караджилов мисля, че също е възхитителен. Иначе, като по-малък си падах по Дали, после харесвах повече Пикасо, сега бих казал Рембранд.

Моите герои в реалния живот? Децата ми.

Моите героини от историята? По някаква причина в главата ми прозвуча „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска. Но тя не е от историята още. Наскоро научих, че повечето самураи са били жени и била особено добра – излизала срещу 10 бойци и ги е правила на мармалад. На Вено прякорът е Самурая, но по съвсем други причини. Като го напуснала приятелката му си казал „Ей, Вено, вече си сам урая“ – и от там Самурая. За мен майка ми е герой, не защото е само моя майка. Но е много достоен човек.

Любими имена? Радина, много обичам това име. Имената на децата ми – Деян, Йоан, Христо. Но всяко име носи много красота. Ако един ден имам дъщеричка, бих я кръстил Дая – първата буква от мен, една от майка ми и една от баба ми.

Какво мразя повече от всичко останало? Може би глупостта.

Исторически характер, когото презирам най-силно? Моята работа е не да презирам, а да разбирам. Искам да разбирам и най-големия злодей.

Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Няма такова. Войната е бизнес. Не мога да се възхищавам на нещо такова.

Реформата, която ценя най-много? Не съм толкова вещ в политиката, но да кажем тази, която дава свобода.

Природната дарба, която бих искал да притежавам? Е, естествено бих искал да летя. Сам, без помощи.

Как бих искал да умра? Благодарен, спокоен и възрастен.

Сегашното състояние на духа ми? В благоприятно, благотворно (защото творим), в уединение.

Грешки, които най-лесно бих простил? Принципно трябва да се прощават всякакви грешки, защото няма човек, който да живее и да не съгреши.

Девиз? Нямам девиз. Но ето една смешка – по-добре късно, отколкото рано. Всеки човек всеки ден има нов девиз, така е по-интересно – без девиз.

Актьорът и режисьор отговаря на въпросника на Марсел Пруст.

https://atrakcia.bg/