ДИВАННИЯТ ЧОВЕК И „СВОБОДАТА НА ИЗБОР“

Ковид пандемията прокара нови разграничителни линии в разделеното ни почти до атомизиране общество. Влизайки в социалните мрежи ставаме свидетели на всички възможни и все по-нови форми на разделение и противопоставяне. Всъщност възможен ли е лозунгът „Съединението прави силата” в реалната ни действителност?

Живеем в общество, което е основано на съревнованието и много често на експлоатиране на човек от човека, на облагодетелстване от проблемите на другите и много често от умищлено създаването на такива проблеми, с цел лично облагодетелстване.

Господстващата днес идеология оправдава такова поведение, като се позовава на някаква основна и неизменима човешка природа. Митът за нашето общество е, че хората са алчни и конкурентни по природа, че са индивидуалисти и егоисти.

Капитализмът е система, която позволява да се издигаш все по-нависоко по една пирамида, и работата е там, че колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по-малко сме защитени. По начало, колкото по-разслоено е едно общество, толкова по-малко равни има, толкова по-малко хора, с които да създадеш равноправни взаимотношения. Вместо това има само различаващи и разделящи се нива и безкрайни йерархии. А свят, в който има по-малко партньорство е свят с далеч по-малко алтруизъм и перспективи за прогрес.

Длъжни сме да зададем въпроса, дали условията, които сме създали в обществото са добри за нашето обществено и психично здраве? Дали основата на обществено-икономическата ни система действа като положителна сила за индивидуалното и обществено развитие и прогрес? Или силата на нашето общество, всъщност действа против основните хуманни изисквания, необходими за създаването и поддръжката на нашето лично и обществено здраве и благосъстояние?

Кои са истинските насилници, обсебени от насилие, заради самото насилие? Те просто „зли“ хора ли са? Схващането, че човекът е „зъл“, или че е „сериен убиец“? Серийните убийци се създават, точно както войниците се превръщат в серийни убийци при военни действия. Те се превръщат в машини за убиване, но никой не гледа на тях като на убийци или терористи, защото това е „естествено“ за военния. Дори, когато хвърля атомни бомби? Винаги обвиняваме изпълнителя. Казваме: „Този е нацист, измъчвал е евреи“. Не, той е бил възпитан да измъчва евреи и различни от него.

Същественият въпрос е: Защо съвременният човек проявява такава ОВЧА търпимост и не се стреми да поиска и изгради по-справедлив обществен договор, въпреки, че е в пъти по-информиран, има неизмеримо повече възможности да достигне до широка аудитория, и несравнимо повече средства за комуникация от революционерите назад в Историята.

Единственият смислен отговор е, че ТОЙ САМИЯТ – днешният високо технологичен, информиран, така ГЛОБАЛИЗИРАН ЧОВЕК, ползвайки всички удобства на прогреса, сам избра да бъде зрител на собствената си съдба.

Ползвайки всички материални удобства той активно воайорства, кръстосал крака на дивана си и коментира неспирното медийно съвкупление от широкия екран насреща. И със сигурност ще стигне до оргазъм, наблюдавайки ритмичните движения на властта.

Горкият ТОЙ – диванният Човек, не осъзнава, че голият задник в текущият на екрана акт е неговият собствен!
Днес и утре и в други ден, той ще продължава да приготвя пуканките, бирата и семките и ще наблюдава как пак ще му го нахакат. Оргазмът ще е гарантиран!

Участващите в порното са Света, а най – активни – Канада, Австрия, Германия, преди тях Австралия.
Да погледаме всички от дивана, поредната порно серия на онези, дето я разиграват. А можем да им спретнем оргия, в която голият задник ще е техния, а не нашия. Ако имахме топки. АКО!

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ