Димитър Туджаров-Шкумбата: Ако земята е лудницата на Вселената, то тук е изолаторът

– Шкумба, честито внуче, при това е кръстено на теб! Как се чувстваш само няколко дни след щастливото събитие?  
– Благодаря! Големият ми син Александър ме зарадва с първо внуче на 18 март. Здраво и усмихнато се роди – метнало се е на дядо си! Още не съм на себе си, сякаш не стъпвам по земята от щастие и емоции, а и сега като ме почнаха с честитките… Колегите от 7/8 ТВ ме посрещнаха със: „Здравей, дядка!“(Смее се.) Там сме си една фамилия и трябва да си почерпя родата.  Синът ми и снахата са избрали предварително да нарекат внучето на мен – Димитър, но аз го научих от главния лекар д-р Велев, като отидох да видя малкия в „Шейново“. Благодаря и на д-р Вецев, както и на всички от родилното за отношението и професионализма. Внучето е продължение не само на теб – това си е нов човек и българин, който се появява в тези трудни времена. Трябва много да внимаваме, та тези, които се раждат сега да имат бъдеще в страната ни.

– Кои твои качества би пожелал на внучето да вземе от теб?
– Желая първо на всички най-важното – здраве. На внучето желая също никога да не се предава и каквото и да е – да го посреща с усмивка. Затова  се зарадвах, като ми казаха: „Бебето се роди и се усмихва!“. Желая да се раждат здрави деца и внуци и на всички около мен.

– На 10-ти март беше премиерата на твоя спектакъл „Скръбна вест“. Каква е ролята ти в него и истина ли е, че твои близки са се притеснили за теб, след като са видели плакатите?
– В този спектакъл сме заедно с Данчо Колев, като на плаката има моя и негова снимка. Много народ ни звъня стреснат от името и афиша на спектакъла, дори родителите на Данчо се бяха уплашили, както и наши приятели. Помолиха ни да променим плаката и името „Скръбна вест“, защото било стряскащо и сега се чудим дали наистина да не го направим. Историята е за двама българи – емигранти в Мюнхен, които се опитват да излъжат всички, включително и смъртта. Аз играя в един ковчег, а целта е да получа фалшив смъртен акт, за да може жена ми като вдовица да взима пенсията от чужбина. На 1-ви и 14-ти април ще играем отново този спектакъл в Нов театър НДК, като на 14-ти представлението ще се бъде в подкрепа на движението – да помогнем на любимия отбор – „Левски“, както направиха и други наши колеги, като Влади Въргала например, като средствата отиват за любимия футболен клуб. След това със спектакъла продължаваме с турне в България. Спектакълът е вдъхновен от книгата на Норман Казънс „Човекът, който разсмя смъртта“, в която той разказва как се е излекувал от нелечима болест – чрез смях, комедии и позитивни емоции. Това е истина и лекарите са го потвърдили, защото знаем, че смехът лекува. Не трябва човек да гледа само негативното на живота, защото това отключва болести. Може една болест да тлее с години, но да се отключи от психозата и страха, а смехът е противодействие на всичко това, което ни залива напоследък.

– Твоите почитатели ще могат да видят другият ти нов спектакъл „Луд за връзване“ на 27-ми октомври в зала 1 на НДК . Не полудяхме ли вече всички в последните две години и повече?
– В този спектакъл показвам лудостта на целия свят, но за съжаление с него няма да имам никакво време да тръгна на турне. Наскоро си говорихме с една позната – Боряна, която по професия е психиатър и като я попитах защо не работи по специалността, тя ми отговори: „И вие, и ние сме психясали – кой кого да лекува?!“ Ще ползвам думите на колегата Шекспир в „Хамлет“: „Лудостта датира отдавна, но сега стана не мода, а начин на живот.“ В спектакъла ми има едно изречение: „Ако земята е лудницата на Вселената, то България е нейният изолатор!“, и наистина сякаш тук са ни събрали всички луди! Някакъв луд в психиатрия казал на директора й: Аз съм Наполеон. Директорът: Тогава отивай при Хитлер и Мусолини! Той пак: Ама, аз съм коняк „Наполеон.“ Директорът: А аз съм директора на психиатрията, така че отивай при Хитлер и Мусолини, за да не те изпия!

– Военният конфликт между Украйна и Русия отново стана повод за крайно разделение в страната ни, както и идването на бежанци от Украйна у нас?
– Това отново показа онези черти на нас българите, които трябва да изчезнат – това, че не сме добри като хора и в такива моменти се разделяме, вместо да помагаме. Аз не деля хората на цвят, защото който бяга от своето родно място не отива на почивка и не бяга от добро. Трябва да се помага на всички, без значение дали са украинци или руснаци. Конфликтът между тези две държави е от дълги години – едните посягат на другите още през 2014-та година, когато изгоря цял културен дом в Одеса, след това имаше и ответен удар. Това е една игра на големите сили, за която ние – невинните хора, плащаме и затова трябва да си помагаме.

– Президентът на Украйна – Зеленски също е бил комик и шоумен. Какво мислиш за неговото управление и политическа кариера?
– Не знам, в началото всички се зарадваха, че такъв мъж поема управлението, но в момента не знам дали е така. Като човек, който провежда преговори, той, вместо да се спре войната, имам чувството, без да съм сигурен, че някой друг му нарежда думите в устата. Тежко ни, ако президенти изпълняват поръчки на хората зад тях – това не е добре за никой! Имам чувството, че отпуснатите милиарди от САЩ, трябва по някакъв начин да бъдат „платени“ от нормалните хора, но не съм толкова умен и прозорлив, за да разбера. Днес няма някой като големите световни лидери от преди и просто не ми се говори за сегашните. Не знам как ще приключи войната, според мен тя е продукт на преразпределение на власт, капитали и територии и съм уплашен от човечеството – не от нормалните хора, а от тези, които подреждат бъдещето за нас

– А какво е мнението ти тази масова истерия за олио, която преди дни беше завладяла страната ни и за този скок на цените?
– Тези, които се занимават със спекула – те си пробват и си печелят на наш гръб. За бензина, като пуснаха новината за увеличението и вечерта вече го продаваха на места по 4 лева. Наблюдавах това и се чудех – толкова ли сме луди всички?! По време на пандемията също имаше хора, които се възползваха от ситуацията, за да печелят на наш гръб, както направиха и за тоалетната хартия преди. Дали е пандемия, или нещо друго – страхът работи в полза на властимащите. Поне се пуснаха много вицове, покрай всичко това. Ето един: в битката за олио в една голяма верига – 16 души са пострадали, а 6 са с положителни тестове за бременност! Светът отдавна се е разделил на две – на една малка група отбрано общество и една огромна маса обрано общество! Това е грозно, а ние сме от страна на обраното общество. Нещата са сериозни и имам чувство, че хората с огромни капитали, които променят света, желаят да отнемат и малкото щастие които имаме сега – ние не им трябваме.

– Ти си символичен основател на новата партия ББГ „България без граждани“. За какво се бори тя?
– (Смее се.) Основахме я на шега при едно гостуване в „Дарик“, даже добавихме още една партия – БДЖ – Българи Доволни от Живота, но нямаме нито един член в нея, обаче лепим безплатна реклама по вагоните на БДЖ-то. Иво Танев също се включи с новата партия ББГ – България Без Българи.

– Преди години, имал ли си проблеми заради политическите вицове и скечове, или заради перфектните ти имитации на Тодор Живков?
– Преди години всичко това беше на касети, а те не са доказателство. През 83-та пуснах касета с много смешки за Тодор Живков и чак след 10-ти ноември разбрах, че са я ползвали, за да покажат, че у нас няма цензура. Фактически заради това съм се отървал от лагери! Иначе ни предупреждаваха, спомням си как когато имахме съвместна изява с Тодор Колев, светла му памет и дойдоха едни момчета с еднакви костюми, които ни заявиха: „Ние сме от Симеоново – пуснали са ни да ви арестуваме, ако кажете нещо забранено, но ние сме ви фенове“. (Смее се.) И в онова време имаше нелицеприятни неща, но сегашното вече загуби всички ценности – днес се говори за северноатлантически ценности, а не за човешки и това време ме плаши повече! Ти може да имаш и 300 ракети, да си летиш в космоса, но ако нямаш усмивка -за какво е всичко?! Има официално публикувани книги за този нов световен ред, който постепенно въвеждат и ние за тях сме просто някаква бройка, както беше при ковид, за да се купуват повече лекарства и маски, или при този военен конфликт  – да ни оставят да си живеем, да не ни крадат нормалния живот!

– Ти си имал концерти с най-големите звезди на родната сцена. Кои от тях имаха най-добро чувство за хумор?
– Всичките бяха велики и за мен беше чест да съм с тях на една сцена и да  общуваме преди и след представлението. Бачо Кольо Анастасов имаше мозък като бръснач, Константин Коцев също имаше невероятно чувство за хумор, Тодор Колев и Велко Кънев – перфектни! Всички ги обичаме и ни липсват. Имам и една история със Стоянка Мутафова, когато тя ме гони и ме би с чанта по „Раковска“, защото й се обадих с гласа на Тодор Колев и й направих номер, а тя не се усети и след това го търсила да му се кара. Като разбра истината, тя ме напипа на улицата и като ме подгони и почна да ме налага с чантата. (Смее се.) Голяма работа беше Стояна и жалко, че я няма.

– А твоето уникално чувство за хумор помага ли за отношенията с жените?
– То отношенията ми с жените са вече само делови, защото съм женен! Понякога помага, понякога вреди, зависи от чувството за хумор на жената отсреща, понякога може и шамар да изядеш, така че трябва да внимаваш!  Например, като отстъпиш място в някое превозно средство, понякога може да не те разберат правилно. Като по-млад се шегувах с някоя дама: „Заповядайте да седнете – има място за двама!“ А тя: „Аз не съм толкова стара бе, простак!“

– За отношенията между зет и тъща има много вицове. Имаш ли любим?
– Те са много. Ето един по-кратък: Приликата между тъщата и тортата е, че и двете ги обичаме студени и поднесени със свещи.

– Ти си близък с голямата ни футболна звезда Христо Стоичков. Какво не знаем за него?
– Ицо Стоичков е приятел от дълги години – още отпреди да стане световна звезда. Той е човек, който въобще не познаваме и има много добри черти и качества. Аз бях с него, за да веселя хората, когато той представяше биографичната книга си книга в България и по света, като само в Стара Загора се продадоха над 2500 броя от нея. Почти никой не знае, че след събитието Стоичков попита дали има човек, който има нужда от пари за лечение. Като разбра, че една млада жена има нужда от средства, помоли да намерят баща й и му връчи всички пари от продажбата на книгата му там за лечението й! В Каварна пък, като разбра, че няма възможност да се купят екипи на децата, които тренират футбол и дари средствата от продажбите й за тях – без да се афишира. Стоичков е голям. Иначе, мен Гунди ме направи левскар, след като в Петрич двамата с Котков ми окачиха значка, когато бях още дете. Тогава времената бяха други. Пламен Марков ми е разказвал как левскари и цесекари, след като са играли на терена като мъже, са се събирали и веселили заедно, като приятели. Това бяха истински спортисти. Баща ми – светла му памет, който също беше футболист, след като гледаше днешните играчи на терена и казваше: „Сега футболистите, направят ли 20 000 лева джобни – трябва да им спрат правата, защото мислят за всичко друго, но не и за футбол“.

– А ядосва ли те това бясно каране по пътищата у нас, като за Формула 1?
– Винаги ме е ядосвало какво виждам, докато шофирам. Моят приятел – журналиста Иван Григоров, преди няколко дни пострада от пет автомобила, които карали с бясна скорост и той се врязал в мантинелата, а колата му буквално увиснала. Всяка вечер, лудостта у нас се проявява и в това бясно шофиране. – Защо Формула 1  не се провежда у нас? Защото за 10 секунди не само ти свалят гумите, ама и ти ги продават.

– Ванга ти е казвала да пътуваш, но да не напускаш България, защото ще дойде време, когато ще е по-добре да си тук. Кога ще дойде това време според теб?
– Аз също й зададох този въпрос и тя ми каза: „Ако ти кажа, ще разкажеш на всички – ти си човек.“ Аз се надявам това време да дойде по-скоро, това ще бъде добре за всички ни. Каза ми също, че при нас няма да падат бомби. В момента пиша книга за нея и сигурно за Коледа ще е готова.  Антон Дончев ми каза да пиша за земните неща около Ванга. Ще има и разкази, които ще изненадват хората, както и случки, в които и аз съм съучастник в нещата. Преди време, когато тръгнах да отслабвам и в разстояние на 3 месеца свалих около 30 кг. и реших да отида при нея. Тогава ядях много чесън и кромид – хапвах цели глави като ябълки и я попитах: „Много ям кромид и сякаш друго не ми се яде. Това добре ли е?“, а тя ми вика: „Откакто си започнал – кихал ли си, кашлял си?“ Аз й отговарям – не! Тогава тя ми каза да намеря книгите на Дънов и да прочета за какво са полезни лука, чесъна и другите храни. Има и болести на душата и от Ванга знам, че най-грешните хора най-много ходят в черква и палят най-големите свещи. Тя сваляше бързо на земята всеки, който си е повярвал и казваше, че всички сме еднакви и няма велики – само два метра надолу няма вечни и велики хора.

– Какво друго ти е разкривала пророчицата за бъдещето на България и света?
– За света казваше, че ще дойде време да се съберат тези хора, които управляват света и да се стигне до някакви преговори, с които след това ще настъпи вечният мир – дано успея да го видя! В момента злото властва повсеместно и дай Боже наистина по-скоро дойде това време на мир, но за нея времето течеше по друг начин – тя беше навсякъде с мисълта си и рядко споменаваше точни години. Ванга казваше, че българите страдаме, защото сме неверници и защото сме прогонили и първи сме клали богомилите, а те са били истински вярващи.

– Има ли някой съвет, или заръка от Ванга, които няма да забравиш?
– Тя ми даде този съвет: „Идват все по-тежки времена и хората ще имат още повече нужда от усмивка, а ти го можеш – няма нужда да правиш нещо друго!“ Убедих се, че е така. Другият съвет беше: „Харесвам те, че си луда глава, това което си намислиш – това прави!“  Ванга много ми липсва! Обичах да седя с нея и да си говорим, точно както с моята баба, а после се чувствах успокоен и мъдър. От нея знам, че като почине човек – тази енергия не изчезва, а витае в пространството. Това, че не виждаш нещо, не значи, че не съществува. Такива невидими неща има около нас – дано светлата сила е на наша страна.

Нашият гост
Димитър Туджаров става известен и обичан в цяла България с прозвището Шкумбата, което наследява от баща си Неделчо Туджаров. В Македония, казвали „шкумба“ на гердана от мехурчета, които се образуват, когато ракията е с висок градус. Баща му си спечелва този прякор с темпераментния си характер и атрактивна игра на терена, защото той е бил талантлив футболист, който дори е ритал и за националния ни отбор. Шкумбата също е имал данни за футболна кариера, но освен по футбола, той е привлечен силно и от сцената. Едва 7-годишен изиграва първата си комедийна роля в училищна постановка, като това бележи началото на шеметната му кариера. Талантливият шоумен не се притеснява да иронизира тогавашната власт – издава хумористични касетки и изнася редица успешни представления и концерти у нас и в чужбина. След промените Шкумбата се изявява често и на малкия екран и има свои рубрики в предавания, като „Събота късен следобед“ и „Добро утро“. От 2020 г. той е водещ на забавното шоу по 7/8 ТВ – „Tonight with Шкумбата“.

https://trud.bg/