Днес двустранен, а утре – тристранен?! ПАКТЪТ „СИ ДЗИНПИН – ВЛАДИМИР ПУТИН”

Днес беше денят на погребението на илюзиите.
Не свиреше духовата музика, все още нямаше ковчег, но днес в Пекин опяха Запада.
Напълно безспорно е, освен за глупаците, че имаме геополитически, икономически, социално-обществен и респективно и военен /макар и необявен/ пакт „СИ ДЗИН ПИН – ВЛАДИМИР ПУТИН”.

Безспорно е, че той е с разпределение на сфери на влияние в света и съответни действия. Например мотивът за неотдавнашната агресия на Кремъл в Казахстан е спомената в документите от срещата на двамата лидери в Пекин – доставки за Китай на 100 млн. тона нефт годишно от и през територията на тази страна. Съответно и доставки на газ.

Има официално обявяване на нов геополитически съюз от тези две основни сили и техни сателити – Шанхайската организация за сътрудничество. Има вече съвместна инициатива „Един пояс – един път” /„Път на коприната”/ Има…
.
Имаме недвусмислено погребване на основополагащи документи за европейската и световна сигурност и конвенции на ООН.
Например за демокрацията.
Ето какво казва в духа на неприкрит цинизъм съвместното Изявление:”
„В зависимост от социално-политическата структура, историята, традициите и културните характеристики на дадена държава, нейните хора имат право да избират такива форми и методи за прилагане на демокрацията, които съответстват на спецификата на тази държава. Правото да преценява дали една държава е демократична принадлежи само на нейния народ.

Страните отбелязват, че Русия и Китай, като световни сили с богато културно и историческо наследство, имат дълбоки традиции на демокрация, основани на хиляди години опит в развитието…“
Цинично е до немай-къде. Хилядолетен демократически опит???!!!

Или да вземем този текст:
„Страните отбелязват, че Хартата на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека определят благородни цели в областта на универсалните човешки права, определят основните принципи, които всички държави трябва да следват и прилагат на практика. В същото време, поради националните специфики, различията в историята и културата, социалната система и нивото на социално-икономическо развитие на държавите, е необходимо да се съпостави универсалността на правата на човека с реалната ситуация в конкретна страна, да се защити правата на човека в съответствие със състоянието на нещата в държавите и потребностите на населението”.

Тези думи са като реквием за същата тази Харта на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, др. документи на ООН и документите на общоевропейски форуми, започвайки още от Общоевропейското съвещание в Хелзинки.
.
Така разведряването беше погребано с декларация за възвръщане към Студената война с нейните сфери на господство и влияние. Имаме амбиция за нов Световен ред
Ето един от съответните текстове:
„Страните възнамеряват твърдо да отстояват неприкосновеността на резултатите от Втората световна война и установения следвоенен световен ред, да защитават авторитета на ООН и справедливостта в международните отношения.”

Да напомня на четящите, че според резултатите от тази война България загуби суверенитета си и се превърна в сателит-губерния на СССР. В Изявлението изцяло се подкрепя желанието на Путин да си придобие обратно Източна Европа и желанието Си ДзинПин да си вземе Тайван.
Този пакт е основата на ултиматума на Путин за Украйна и бившите държави от СИВ и Варшавския договор.
.
Случи се неизбежното, за което пиша отдавна: този пакт е неминуем и рано или късно ще се състои.
Погрешно ще е да се направи негова аналогия с пакта „Сталин-Рибентроп”. По-точната аналогия е с Тристранния пакт на фашизма, в който се обединиха диктаторски режими и управления с предизвикателство за световно господство към демократичния свят.
Въпросът е коя ще е третата страна в него?
Не трябва да си пророк, за да познаеш – редица държави от Близкия и Среден Изток, а по-общо казано – нефто- и газодобиващи по света.
.
Проблемът е какво противостои срещу този Пакт.
Засега един разединен Запад. С пета колона в него! Тя не е агентура, но реално изпълнява успешно функцията на структури за влияние. Става дума за големите световни корпорации, които засега печелят от Китай и от трилионите изнесени руски пари в западните икономики и финанси. Те са причината за разединения Запад, за нежеланието му да приеме ръкавицата на предизвикателството и конфронтацията. Макар че ако не я приеме, със сигурност ще загуби битката за бъдещето на планетата.

Ситуацията поразително напомня онази преди Втората световна война и нежеланието да се поеме ръкавицата на предизвикателството от две водещи тогава световни сили – Английската и Френската империи. Като резултат двете загубиха империите и днес са второстепенни играчи на световната политическа и икономическа сцена. Вкл. и някога най-могъщите им по онова време корпорации.
.
Да „успокоя” алчните мултимилиардери на Запад!
В историческа перспектива – за децата и внуците ви инвестициите ви на територията на тези два диктаторски режими са с нулева стойност. Рано или късно, когато се почувстват достатъчно могъщи в общопланетарен мащаб, те ще ви национализират. Разбира се, без никакви компенсации. С езика на силата. Както се е случвало вече, така ще се случи отново.

Както никога досега, Запада посреща разединен, без стратегия тази нова Студена война, разгаряща се в поредица горещи войни /първата предстои до дни срещу Украйна/.
Европа е практически напълно безпомощна заради редица нейни зависимости, вкл. и демографски. В САЩ – тилът на демократичния свят, елитите са разединени както не са били от времената на отмяната на робството и Гражданската война. Засега не са се появили нито новият Чърчил, нито новият Рузвелт. Вместо тях държавите се ръководят от служители на народа, които междувременно са и служители на могъщите концерни. А печалбата – сега и веднага, независимо от последствията, е алфата и омегата на тази политика.
.
Многополюсният свят, за който демагогски говори Изявлението, го няма. Или ако е имало негови наченки, останките им вече гният в Земята. Завърнахме се към Двуполюсния – при това в условията на много тежка и вече хронична политическа и социална криза на Запада.

В тази криза, а не толкова в Пакта е истинската заплаха.

*** по моя информация Москва и Пекин са се договорили и за обмен на разузнавателна информация от всякакво естество, за съвместно финансиране в Арктика, за съвместна дейност между китайско финансиране и руските проекти и проксита в Източна Европа /у нас например АЕЦ/.

Григор Лилов