Добре дошли в ОИСР

Петнадесет години след като подаде молба за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), България получи официална покана да започне преговори за присъединяване. Такова предложение са получили още Бразилия, Аржентина, Перу, Румъния и Хърватия.

ОИСР е създадена през 1961 г. Тя е наследник на учредената през 1948 г. Организация за европейско икономическо сътрудничество, която управлява инвестициите по Плана „Маршал“ за следвоенно възстановяване. Понастоящем в ОИСР членуват 38 държави, сред които САЩ, Канада, Австралия, Чили, Исландия, Израел, Япония, Република Корея, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Турция и Швейцария. Всички страни членки на ЕС, с изключение на България, Румъния, Хърватска, Кипър и Малта, са и членове на ОИСР.

Пробив

„Това е огромен дипломатически пробив. Приемането на страната ни в ОИСР ще направи много по-лесно привличането на чужди инвестиции у нас. България ще е в международни бази данни за страни с нисък риск, на финансирането на нашите компании и на държавата ще бъде погледнато по съвсем различен начин.“ С тези думи премиерът Кирил Петков коментира поканата към нашата страна за преговори за членство в ОИСР. „Радвам се да кажа, че България влиза в един клуб на развити нации“, допълни той. И вероятно е прав – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие може да се опише накратко като Клуба на богатите. Защото в нея членуват само 38 държави, но те дават 70 на сто от световния БВП. Сред тях са най-развитите икономики в света като САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания.

Членството на България в ОИСР дава възможност и за значително ускоряване на икономиката ни. Редица страни, подобно на нашата, след периоди на бързо развитие попадат в т.нар. капан на средните доходи, при който растежът е твърде бавен. А всяка година политиките в държавите от ОИСР минават през сериозен анализ и доклад за всяка страна, който показва пропуските и дава насоки за отстраняването им. И точно поради това влизането в организацията може да е от ключово значение за по-нататъшното ни икономическо развитие.

Пример

Южна Корея, например, се присъединява през 1996 г. и в рамките на 25 години успява да увеличи БВП на глава от населението близо три пъти. Решението за отправяне на покана към България е взето на база на отбелязания напредък в изпълнението на поставените условия след първоначалното подаване на документи за кандидатстване. Страната ни всъщност иска да е член още от 2007 г. През 2017 г. бе създаден координационен механизъм, който да се занимава с необходимите промени за реализиране на членството. Процедурата предвижда да се изготвят индивидуални пътни карти, в които да се заложат сроковете, условията и процесът за присъединяване и отразяване на приоритетните области.

Минава се през подробна оценка от над двадесет технически комитета. Проверките на ОИСР ще обхванат широк спектър от сектори, ще се съсредоточат върху приоритетни въпроси, включително отворена търговия и инвестиции, напредък в публичното управление, почтеност и усилия за борба с корупцията, както и ефективната защита на околната среда и действията по отношение на климата.

В резултат, преди всяка покана за присъединяване, може да се наложат и промени в законодателството, политиката и практиките. Основните проблеми, по които ОИСР работи, са запазването на личната свобода, ценностите на демокрацията, върховенството на закона и защитата на правата на човека, както и стойността на отворените търговски, конкурентни, устойчиви и прозрачни пазарни икономики.

Ангажимент

Страните кандидатки трябва да се позовават на ангажимента да насърчават устойчив и приобщаващ икономически растеж. Допълнителни усилия трябва да бъдат насочени и към целите на организацията за справяне с изменението на климата, включително спиране на загубата на биологично разнообразие и обезлесяването.

Официално не е обявен краен срок за присъединяване на всяка от шестте държави, но обичайно процедурата отнема между 3 и 5 години.

Пандемията прекъсна впечатляващия икономически напредък на България, се посочва във втория икономически преглед на страната ни, направен от експерти от ОИСР преди година. Тогава все още нямаше консенсус за започване на преговори. Явно ситуацията е променена.

В същото време в прегледа се подчертава, че ножицата между бедни и богати се разтваря сериозно в България. Необходимо е и подобряване на бизнес средата, като акцентът пада върху по-малко регулации и по-ясна нормативна уредба. Експертите на ОИСР настояват и усилията в борбата с корупцията и престъпността да продължат.

Детайлно е разгледан въпросът за малцинствените групи – 10% от населението у нас е от ромски произход, но то живее в изолирани квартали. Друг важен акцент е върху необходимостта от подобряване на квалификацията и важни реформи в образованието, а като аргумент е посочено, че българските ученици имат среден общ резултат в изследването PISA.

КОВИД-кризата засегна сериозно пазара на труда, най-вече заетостта при мъжете и младежите, смятат анализаторите и посочват, че правителствените схеми за запазването й са ограничили негативния ефект, но са необходими още усилия за възстановяването на предкризисните нива.

В икономически план – организацията очаква икономиката ни да отбележи ръст тази година от 3,3%, а безработицата да остане под 6%. Иновациите, транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура са от ключов приоритет за развитието на икономиката, която трябва да премине в по-екологични норми и да се откаже от високовъглеродните производства, заключават експертите от организацията.

Евгени ГАВРИЛОВ

duma.bg