Докато се оплакваме, каем и поклащаме глави безропотно и безрадостно, нещата няма да се оправят

Уважаеми хора,
Не ви ли писва от непрекъснатото оплакване на всички от всичко? И тъкмо човек да се успокои, се появява нова сензация, „бомба“ или нещо подобно, което отклонява общественото внимание от важните към спешните неща.
Нека се опитаме да погледнем последните две новини „разтърсили Интернета“.
Откраднатите бази данни от НАП са сериозен проблем, но нито е най-голямата кражба на лични данни в света, нито е първата, нито е последната. Подобни проблеми се случват във всяка една държава – само преди дни бяха пуснати данни за фирма, работила с руската ФСБ (наследницата на КГБ), преди време си спомняте, че живеещият в момента в Русия Сноудън пусна файлове, от които се разбра, че САЩ следят само своите съюзници и приятели, а за Уиклийкс и „полезните идиоти“, които помагаха в намесата на Русия в щатските избори през 2016 г. да не говорим.
Някои хора в България се опитват да представят хака за нещо изключително – така, както шопът си мисли, че по-високо от Витоша и по-дълбоко от Искър няма. В комплескарщината си, Бай Ганьо трябва непременно да е най-големият простак в света, а не само прост.

Втората новина
Прокурорите предложили свой колега за нов главен прокурор и настъпва една паника колко бил лош. Интересно дали оплакващите са очаквали, че от цацаратурата ще излезе някой изключително добър? Вместо да се говори как е лош Иван Гешев, т.е. разговорът да е „ад хоминем“ (срещу личността), по-добре би било да се говори за това, че цацаратурата в последните седем години се превърна в лош сериал с предизвестен край: осъдителни присъди срещу България в ЕСПЧ и липса на такива срещу мошениците, които си живеят живота в страната. Дори когато е налице ясно престъпления, с железни доказателства, цацаратурата успява да го оплеска и да ги опропасти. В резултат на действията (или бездействията – според „зависи“) на цацаратурата, обезверението е обхванало цялото общество, което не разчита на справедливост от наказателния процес. И обратното – мнозина са убедени, че когато цацараторите се захванат с някого, това е по поръчка, от икономически или други интереси.
Не е виновен г-н Гешев, виновна е системата.
А конкретните виновници за състоянието на тази система могат лесно да бъдат посочени: достатъчно е да се погледнем в огледалото.
Да, всички сме виновни за това, че вместо върховенство НА закона, в страната цари усещане за върховенство ВЪРХУ закона.

Преди да ми опонирате, че не всички сме виновни, нека уточня: всеки е виновен, просто степента на виновност е различна – някои са по-малко, други – повече. И тези, които гласуват са виновни, но и другите – които не гласуват.

Писна ми непрекъснато да се търсят виновни някъде другаде и да се отрича отговорността или дори възможността да носим някаква отговорност. Гражданите са се откъснали от държавата и я мислят за нещо далечно, там – в София. Почти както членовете на ЕС говорят за Брюксел като нещо различно то България.
Докато се оплакваме, каем и поклащаме глави безропотно и безрадостно, нещата няма да се оправят.
Докато не разберем, че всеки от нас има правото, но и задължението да бъде гражданин, нещата няма да се оправят.
Докато си мислим, че нещата трябва да се оправят, а не да се направят – няма да мръднем напред, не и със скоростта, която искаме.
А в същото време в България има хора, има бизнеси, които не седят на едно място с надеждата, че държавата ще им свърши работата и те ще могат да се развиват „след това“. Познавам много хора, които са се хванали и работят с желание, с вдъхновение, ако щете. Те няма да се трогнат много-много от избора на новия главен прокурор или от хака на НАП – донякъде защото нямат време да се занимават с тези въпроси, но донякъде и защото не разчитат на отделен човек или институция, за да им решава проблемите, а само на себе си.



П.П. Не е по темата, но ще го споделя, за да не се налага да го коментирам отдолу. Минал съм по този път – на борба с властта. Нашата борба беше успешна и доведе до масовото разпространение на бърз и евтин Интернет в цялата страна. Направихме го само с неколцина приятели – не сме търсили масовост, не сме искали политически чадър, дори напротив. Затова мога днес да съм критичен, защото „знам какво е“. И знам, че не е нужно нещо да е масово, за да е успешно.

Вени Марковски