Дори и да са първи на изборите, ГЕРБ ще са извън властта

Ивайло Вълчев е роден през 1972 г. в Бургас в семейството на Ваньо Вълчев, журналист и режисьор, известен като текстописец на песни („Телефонна любов“, „Огън от любов“, „Тази вечна любов“ и др.). Завършва Френската гимназия в родния си град, а след това и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Сценарист е на тв предавания като „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“, „Файв старс“, „Сървайвър“ и др. В 45-ото и 46-ото НС бе избран за депутат от „Има такъв народ“.

– Г-н Вълчев, „Има такъв народ“ не вярвате на социолози и техните прогнози, но в какво вярвате?

– Вярваме в разговорите, които водим с хората, и на мненията, които получаваме пряко от тях. Не че не вярваме в социологията, но тя не е водеща и не строим по нея някакво наше поведение. По никакъв начин. За нас няма по-пряка социология от срещите с българите.

– Какво ви казват те? Питам ви и защото имахте шанса лятото като първа политическа сила да сте обединител и да управлявате, но го пропиляхте и сгрешихте…

– Няма да употребя нито думата пропиляхме, нито думата сгрешихме. Защото в крайна сметка, когато имаш 65 депутати в Народното събрание, нищо не опира само до твоето желание и воля, но е и въпрос на останалите какво са готови да дадат и да направят. Има една мисъл, че „вярата и желанието правят нещата възможни, но не ги правят лесни“. В нашия случай беше точно това.

Този е и един от въпросите, на които най-често отговаряме по време на кампанията ни – защо нямаше правителство? Защото в момента, когато се случи, нямахме подходящата медийна среда, в която да можем да го обясним. Със сигурност нямахме около себе си нито приятелски настроени медии, нито така настроени социолози, политолози и др., които да обяснят нашето поведение. Общо взето за всички беше изгодно да ни посочат и да кажат – ето те са виновни.

Мисля, че именно в тази посока сега даваме всички възможни знаци, че ще се опитаме да избегнем разминаването в разговорите, разминаването при първоначални позиции и пр.

Малко трудно се водят разговори, когато те още от начало започват с декларация, че не се иска нищо, че не се търсят нито постове, нито конкретни имена, а само ден след това се оказва, че не е точно така. Ние тези неща не ги чухме „очи в очи“, а ги научихме от медиите, което ни остави с впечатление, че може би и това е било желанието на нашите евентуални партньори – да се стигне дотук. До още едни избори. Може би са виждали и друга разстановка на силите. Но сега нещата са други и се вижда, че вероятно и те са били подведени и излъгани от възможното развитие на събитията.

 Казвате, че не сте имали медиен комфорт. Ще промените ли публичното си говорене?

– Вече не ни ли личи, че сме се променили? Можем да му сложим „зелена чавка“ за поправено. По време на първите парламентарни избори през април, както са разписани правилата за медийно участие в студия и пр., като извънпарламентарна партия във формат, подобен на „Минута е много“, имахме 30 секунди да обясним какво искаме да правим. Повечето партии го използваха само да се покажат. За нас не е формат, който ти дава възможността да покажеш онова, което мислиш и искаш да направиш. Ако нещо остава същото, то е да не говорим тогава, когато няма какво да кажем.

Слави Трифонов е последният човек, който желае да се превърне в следващия месия и който ще изскача от всяка „консервна кутия“, от всяко радио и от всеки телевизор. По време на настоящата кампания предимно говорят нашите юристи, финансисти, икономисти, които работят по конкретни теми. Опитваме се да ограничим до минимум политическото говорене, без което не може, но когато отиваш на трети избори за половин година, не сме глупави и знаем, че на хората лозунги не им се слушат. А им се слушат конкретни решения. Хората задават такива въпроси, все едно са на парламентарен контрол.

– От призмата на времето и от поуките, които сте си извадили през изминалата почти година, при новия парламент как ще работите и с кого?

– Ние сме нова партия, която има желанието да се справи и демонстрира ентусиазъм, опитвайки се да зареди и другите с него. Поглеждайки назад, мисля, че всяка една от страните можеше да бъде малко по-търпелива и по-диалогична. Може би и някои трябваше да бъдат по-преки и по-честни в желанията си, които имаха, за да се случат по определен начин нещата. Надявам се, че този път ще избегнем говоренето през медиите. И каквото има да се каже, ще стане очи в очи, равнопоставено и без поставяне на предварителни условия, каквито имаше след предишните избори. Заявления от рода – в тази страна нищо няма да се случи без нас, ние ще бъдем хората, които ще определят и пр.

Този път показваме, че каквото и да бъде разположението на силите в следващия парламент, ние сме тези, които ще бъдем отворени и готови за разговори. Слави Трифонов употреби думите „смирение“ и „диалог“. Ако тези две думи могат да покажат някаква водеща линия, мисля, че е тя.

– В този ред на мисли – в едно бъдещо коалиционно управление в каква посока могат да бъдат отстъпките ви и в каква – не?

– Смирението най-вече е вътрешно. Пред нашия ентусиазъм най-вече нещата да се случат бързо и по начина, по който смятахме, че трябва да станат. Смирение пред други и отказ от идеи – не. Няма от какви идеи да се отказваме, защото с всички, които ние провиждаме като евентуални партньори, общо взето сме на 99 процента еднакви позиции – по отношение на съдебна реформа, на икономически мерки, на социални и пр. Може би има някаква разлика в тактиката, методите, в тайминга на нещата, но като цяло стоим на едната страна.

Мисля, че когато силни хора потиснат своето его да бъдат „магистър елеганциу“ на някакви преговори, ще се случат нещата. Ако се водят разговорите първо за идеи, а после се определя кой къде застава да изпълнява тези идеи персонално, ще бъде доста по-лесно. Струва ми се, че не сме единствените, които го осъзнават този път.

– Но има един друг проблем – как ще работите с Кирил Петков и Асен Василев, за които „извадихте томахавки“ и които дори според социологически сондажи могат да се окажат втора сила на изборите? Въпросът с гражданството на Петков повдигнахте именно вие от ИТН, а Василев директно обвинихте в плагиатство.

– И в двата случая за момента бяхме принципно прави. Посочвайки нещо, не сме излъгали, както виждаме и от решението на Конституционния съд, както и от всичко, което се случва. Ако някой е допуснал волно, неволно, грешки, пропуски и т. н., то няма как да пренесем тези негови грешки върху цялата група от хора, които той представлява. Няма да направим онова, което бе срещу нас по времето на 45-ия и 46-ия парламент, заради поведението или изказвания на един човек. Със сигурност в „Продължаваме промяната“ продължаваме да виждаме хора, с които можем да водим диалог, и то на един и същи език.

– Изводът ми е, че сте стигнали до голяма „еволюция в главата“, след като бяхте така революционни…

– Не трябва да гледаме на нещата поотделно. Имаше един конкретен момент, в който водейки разговори за правителство, бяхме изненадани от декларацията на г-н Христо Иванов. Бяхме изненадани, че посочи персонално две имена, които би било хубаво да бъдат част от едно бъдещо правителство, въпреки че в разговорите не бе изречено. Последва една наша реакция, която целеше да покаже защо не виждаме в този момент тези хора да заемат каквито и да било евентуални позиции. Нека да гледаме картината в цялост, а не да си спомняме „тези атакуваха този“. Всичко беше част от друга обстановка. В крайна сметка едно е, когато разпространяваш измислени факти, за да направиш интрига и да опетниш нечие име, друго е, когато посочиш факти, които се доказват.

– Чака ни тежка зима и да речем, че стигнете до консенсус с ПП, Демократична България и новите формации да се обедините срещу партиите на статуквото. Какви ще бъдат първите ви стъпки?

– Нашите виждания са, а и вътрешното ни желание е обединението да не става на база на думата „срещу“. Аман в нашата политика на обединения срещу някого. Срещу означава опрени гръб в гръб и гледайки на всички страни, да мятате всичко навсякъде срещу тези, с които не сте. Силно се надявам, че разговорите ще бъдат заради нещо и за нещо, в което силно вярваме. И за нещо, по което не само имаме еднакви идеи, но и еднакви мерки за справяне. Убеден съм, че както нашите експерти са разработили свои законодателни предложения и са готови да ги внесат в първия ден на Народното събрание – икономически, социални, финансови, по същия начин се готвят ДБ, ПП, както и другите партии.

Важното е разговорите да се водят бързо и конкретно. Този път със сигурност никой няма да чака увъртания от сорта „дайте да видим, да почакаме една седмица“ и т. н. Още от вечерта на изборите, когато се отворят резултатите и се види кой къде е, ще знаем подредбата. Тя е важна най-вече за да се видят кои са евентуалните мандатоносители, защото чисто формално, от тях ще трябва да идват поканите за разговорите.

– Хубаво, но според изследванията партията на бившия премиер Борисов – ГЕРБ, ще е първа сила на 14 ноември. Как ще стане? 

– Да, но същите тези прогнози показват, че тази партия най-вероятно няма да има необходимото мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. Най-вероятно и тя ще предложи на някого и тогава, ако партиите, които нарекохте „на промяната“, спазваме начертаните линии с кого въобще може да се преговаря и с кого не, логиката сочи, че дори и победител, ГЕРБ не би следвало да състави правителство.

segabg.com