ДРЕБНИЯТ ЧОВЕК НЕ СПИ, ТОЙ ВИНАГИ БУДУВА…

Дребните душици винаги са ме отвращавали. Незнаещи, неумеещи да мислят самостоятелно, вторачени в пъповете си и очакващи от телевизора някой да им каже какво да мислят. Напълно неспособни на идеи и борба, те представляват лепкава и гнусна маса от плесен и микроби, които заразяват общественото пространство.

Дребните душици се чувстват значими само като се поотъркат у силните на деня и като наритат тези, които са неудобни на силните. В дребнавата злоба и съскаща отмъстителност те намират своето амплоа и се чувстват значими.

Дребните душици са много на тази земя. Готови да застрелят човек заради заето паркомясто, и заедно с това готови да пълзят пред тези, които са на власт, дори когато ги поробват. Големи в дребното и малки във великото. Излишни. И вредни.

За съжаление социалните мрежи дават достъп на всички до всички. Дребните душици се опияняват от тази власт. Да плюят, да критикуват и да хейтят по чуждите стени. Да бълват простотията и злъчта си. Поствайки по някое цвете, снимка и рецепта, да се правят на арбитри на истината и стила на стените на тези, които мислят. Неспособни на собствено мнение, а само препостващи мнения, които са видели в телевизора. Душевният оргазъм на дребните душици идва от изливането на калта върху другите. Гнусно и вредно за обществото.

Хубавото на социализма беше, че голяма част от тези еднодневки бяха държани в някакви норми и контрол. Демокрацията всъщност би трябвало да означава власт на народа, тоест мнозинството. И мнозинството бесни и злобни лелки завладя общественото мнение….те го формират. Никой не смее да се противопостави, за да не подхванат и него. Тържеството на плебеите…..

Елена Гунчева