Другарката Габриел винаги ми е приличала на балканска катеричка захапала златен европейски жълъд!

Другарката Габриел винаги ми е приличала на балканска катеричка захапала златен европейски жълъд!

Подхвърлен в лапичките й, разбира се, по семейна линия от мастит европейски катеричок, но да не влизаме в дълбоките води на любовта в европейската хралупа. Та, катеричката е все по развалнувана от чудесата, които сътворява всеки ден на поста брюкселски чекист, даже се учудва как е възможно с нейните крехки две лапички да преобразява живота на стотици милиони европейци, а защо не и на целия свят. Тесен е света за скритите възможности на нашата фауна. Малка е тази наша планета за разгръщане на пълния й потенциал.
––––––––––––––––––––––––––––––
Истинска европейска гордост изпитах и аз, когато катеричката с треперещ и развълнуван глас ни съобщи най-тържествено, че Европейският съюз е надминал всичките очаквания на гражданите си. Стигнало се чак до такива управленски висини, че вече имало създаден механизъм целият съюз да взимал кредити, а не само отделните държави. Не е ли страхотно? Вече ще задлъжняваме всички заедно, без да ни се съобщават кредиторите, смисъла и крайната цел на уредените ни вече за вечността дългове. Великолепно.
–––––––––––––––––––––––––––––-

Само, че аз не искам да съм длъжник! На никого. Най-малко искам да задлъжнявам с решения, произведени от вдигнатата лапиичка на катеричка или друго животно. Освен всичко ми се гади вече от глупостта на европейските бюрократи, които са срам за всеки лоялен гражданин на съюза. И като връх на моите усещания ме е гнус от прости хора. Толкова прости, че се унижавам лично, когато пиша за тях.

Край.

Николай Марков

loading...