Другаруването е доброволен акт

Имаше едно момче. Хубаво момче беше. Дори ме харесваше. Любовно. После взе да ме критикува. Не му се нравеше, че свръх анализирам. И за да не го мъча, си го отпратих.

Никога не съм разбирала това да променяш хората, с които искаш да другаруваш. Сигурно, защото все си мисля, че другаруването е доброволен акт. А каталога за избор с кого да другаруваш е направо огромен. Най-смисленото за мен е било, ако нещо не ти харесва в човека, просто да подадеш приятелски ръка за сбогом. И да продължиш с търсенето.

Самата идея да искаш от някого да се промени или да коригира “детайли” в себе си говори за две неща:

Първо, постъпката ти е изключително егоцентрична. Самият факт, че смяташ това някой да бъде длъжен да съществува според твоя фасон, говори за това колко си способен на ВЗАИМНОСТ. По-скоро си способен на това да смажеш човек, за да имаш комфорт ти. Взаимността е създаване на комфорт междудвама души от двамата души.

Второ, ти не харесваш човека, когото искаш да промениш. Ти го полу харесваш, харесваш донякъде и недостатъчно, но ти не харесваш човека в истинския , дълбок, смислен и удивлетворителен начин. Това винаги води до разкол в отношенията. Винаги.

Има и едно трето нещо, което е почвата, която захранва горните две. Човек е съвкупност от характеристики и техният сбор като резултат е личността му. Не може да махнеш карта от основата на кулата от карти и да очакваш, че няма да се срути. Не може да очакваш, че ако разплетеш една нишка от паяжината, ще я запазиш в същия вид. Едното винаги е проводник на второ; второто стопира трето; на мястото на третото избуява четвърто и накрая се получава една Христина, която пише този статус. Една Христина, или Пенка или Ханко, които са претърпели сложни операции в този живот, за да са това, което са и няма как, просто няма как да бъдат поправени като им смажеш мястото, на което скърцат.

Мисълта ми е, че когато на везната застане свръх анализа ми, а от другата страна-един приятен човек, някак си все така става, че в далечината се очертава силуета на едно хвърчащо на майната си все по-смаляващо се човече, което никак не обича свръх анализа.

И всичко това, без да го анализирам много.

Персефона Коре

http://svobodnoslovo.org