Душевни претенции

Три дни след като форуми и социални мрежи кипнаха от изказването на Ердоган за Кърджали и „душевните граници“, от външното министерство подадоха глава и отговориха с витиевато угодничество. „Всяка държава с богата и дълга история би могла да твърди, че нейните духовни и културни граници излизат извън физическите.“ Но, видите ли, днешните държавни граници са „утвърдени с международни договори, признати от всички държави и не подлежат на съмнение.“ Уникум! То и нашата душа е на три морета, ама на… не се перчим и даже не смеем да го произнесем на глас. За разлика от Ердоган. Нищо, че вече и едно море нямаме, след като НАТО лека полека ни го взема.
Самата външна министърка Захариева вчера се впусна в поетична изповед по темата в опит да подчертае, че и ние бихме могли да имаме същите душевни претенции. Да беше попитала хей така, риторично, докъде се простират кюрдските души. Примерно. Впрочем, опитът на Захариева и ГЕРБ, пък и на повечето наши политици да си придават тежест, не е от вчера. Жалкото е, че всяка тяхна изява обикновено е или не навреме, или не на място и в крайна сметка прилича на оправдание, вместо на достоен отговор.
Още по-водевилна изглежда бъдещата среща на Борисов и Путин, за която от няколко дни насам пропагандата на властта не спира да тръби. Нищо че нито се знае кога, нито къде ще бъде. Ако въобще има такава в рамките на председателството. Видяхме, че президентът Радев покани Путин още м.г., а се оказа, че не е толкова просто. Нямаме повод да смятаме, че руският лидер ще се втурне да се вижда изпреварващо с Борисов, щото на последния му се приискало да си лъска имиджа. А е крайно несериозно да се твърди, че Путин първи бил звъннал на нашия да си говорят за хъбчета – най-малкото не му е по ранга. Да не говорим, че след вица, който разказа в Брюксел, самият Бойко вече е виц за руснаците. Но Захариева май си пада по хвърлянето на боб – нека пробва, може и да уцели.

Валентин Георгиев

http://duma.bg