ДЪВКАТА НА БУЛКАТА

Една засукана булка-психотерапевтка от посткомунистическата БАН по повод моите интервюта по телевизията и във вестник „Труд“ каза, че демографията била „предизборна дъвка“.
Ама аз не подкрепям никоя от сегашните фалшиви партии, даже няма да гласувам.
Булката изтъкна смело, че каквото били казали в някакъв смешен Институт за изследване на населението и човека в БАН (там имат и Институт за изследване на обществото, имат и за изследване на знанието, и за изследване на океаните, на Космоса, на Вселената, абе изследват всичко, че пушек се вдига, цели 42 института, всеки с по 200-300 души) „важало с пълна сила за момента“. Казаното било в пет тома.

Ама не стана ясно какво чак толкова са казали в томовете тези хорица и булката, и какво е станало после, след като са го казали.
Аз ще ви кажа какво пишат те по томовете си, като ви моля да се подготвите за среща с много глупости и простотии, каквото представляват техните демографските изследвания и стратегии.
Моля ви и за прошка, че ви ги казвам, но съм предизвикан от фразата на булката за „дъвката“, ко да правя.
ДЕМОГРАФИЯТА, БУЛКА, НЕ Е ДЪВКА, А Е ДОСТА СЕРИОЗНО ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО НЕЩО!
Четете текста долу, писал съм го отдавна, няколко пъти го пусках във ФБ, последно преди две години
П О С Л Е Д Н И Я Т Б Ъ Л Г А Р И Н
(ДЕМОГРАФСКИТЕ СТРАТЕГИИ НА БАН)

Този дълъг анализ, който не е за всеки, е провокиран от успехите на редица страни – Полша, Унгария, че и Русия, да ме прости Господ, че я споменавам, не е консеквентно – в областта на демографията.
Тези страни преодоляха демографската криза и сега имат положителен естествен прираст. Докато у нас нещата с демографската катастрофа си остават кошмарни, никой не иска, а и не може!, да пребори умирането на България.
ЗАДАЧАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
На 29 януари 2015 год., значи някъде преди 7 години, вицепремиерът тогава Ивайло Калфин, социалист-комунист, отговарящ за демографската политика, после за нея отговаряше Хасан Адемов, после оня Бисер Петков, дето гербаджиите го уволниха, после някоя си Деница Сачева, завършила ПР, педагогика и здравен мениджмънт, много ве!, се обърна към държавната, значи издържана от бюджета, с нашите пари, на данъкоплатците, посткомунистическа БАН, „да съдейства за осъвременяване на съществуващата Национална стратегия за демографско развитие на България (2012-2030 г.)”

ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ „ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ” (СРЕДНА ВЪЗРАСТ ТОГАВА 71 ГОДИНИ, СЕГА 78 ГОДИНИ)
Експертният съвет с главен координатор член-кореспондент Димитър Димитров (тогава пенсионер на 68 години, сега 75), съветник на председателя на БАН, бил подсилен с външни персони за постигане на желаната (или поне декларираната като желана) от вицепремиера Калфин „независимост”.
Тези персони, както трябва да се очаква, бяха, подобно на почти всички в БАН, близки до БКП/БСП:
• Йордан Христосков (тогава на 66 години, сега 73, и тогава е пенсионер), известен с фразата си „Всички, които са се клели във вярност на ГЕРБ, трябва да напуснат!” (http://dariknews.bg), бивш министър в кабинета на социалиста Георги Близнашки;
• Евгени Желев (тогава на 60 г.), член на ВС на БСП;
• Михайл Мирчев (тогава на 63 г.), потомствен комунист, син на секретаря на ЦК на БКП Стоян Михайлов;
• Петко Аврамов ( тогава на 73 г., сега 80 г., много дълбока пенсионна възраст), БСП, от Колежа по охрана и сигурност (?!) и др.
КОЙ ВСЕ ПАК НАПИСА ДВАТА ДОКЛАДА?
Кои са субектите на двата доклада? Кой ги написа?
Кой?
Това не е създаденият „независим” Експертен съвет.
Такъв очевидно няма, въпреки декларациите за неговото създаване, че и подсилване с външни авторитети.
Авторите всъщност са от два научни института – Института за икономически изследвания (ИИИ) и Института за населението и човека (ИИНЧ). Докладите бяха представени от техните директори. Впрочем, в Направление „Човек и общество” (в БАН има общо 10 направления) има 4 института, един от тях – Институтът за обществото и знанието – би трябвало също да участва (евентуално трети доклад?), тъй като няколко от общо 11-те секции там, например, Секция „Публични политики и социални промени” и др., са пряко свързани с демографията, но вероятно определени съображения са изключили участието на този институт в „осъвременяването” на Националната демографска стратегия.

В Института за икономически изследвания се трудят неуморно 55 „учени” (18 професори, 20 доценти, 17 асистенти плюс неизвестен брой (може би 50 души?) обслужващ персонал в 3 административни и 2 научно-помощни звена в института. „Учени” е в кавички, защото, ако бяха истински учени, икономиката на България нямаше да е в това състояние; БАН трябваше да бие камбаната за икономическите безобразия през дългия и мъчителен преход, вместо хората ѝ да си траят и въпросните „учени” да си пишат задължителните две статийки на година, с които да оправдават заплатите си от бюджета и да ходят да четат лекции в по няколко университета.
Ръководството на ИИИ се състои от трима души. Всички са на пенсионна възраст. Директорът на института, който в сайта на БАН е записан като автор на първия доклад, е икономист, няма нито една публикация в областта на демографията. Работи на основен трудов договор в БАН, но преподава в извънработно време в 4 университета, както е записал в личната си страница, вижте я.
Другият институт, който е автор на доклад, представен от директорката му, която пък е психотерапевтка (клиенто-центрирана психотерапия) без нито една собствена монография и, подобно на другия директор, без нито една публикация в сферата на демографията, горе-долу има подобен раздут щат: 43 „учени” (3 професори, 14 доценти, 20 асистенти и пак около 40-50 души обслужващ персонал). Този институт, кой знае защо, е напълни феминизиран – 77% от научния състав са дами.
По мои приблизителни пресмятания (финансите на БАН са табу) двата института за една година (колкото е периодът за работата по двата доклада) струват на данъкоплатците около 6 милиона лева.
Не е известна сумата на хонорара за изпълнение задачата на вицепремиера Калфин.

ОБЕМЪТ НА ДВЕТЕ ПРЕЗЕНТАЦИИ
Обемът е неприлично и предизвикателно малък.
Презентацията на първият доклад съдържа точно 576 думи (според File Statistics).
Толкова думи съдържа един нормален текст на една страница А4.
Значи става дума за текст от 1 страница, което отвсякъде погледнато си е твърде малко. Презентацията, а следователно и докладът, са изпълнени със заимствани от Евростат схеми и диаграми, 7 страници са с копирани от външни източници фигури.
Само 3 страници са с текст, стр. 10 съдържа само едно изречение.
Вторият текст съдържа точно 1 727 думи, т.е. обемът е точно 3,5 страници.
Този текст е илюстриран с материал от външни източници и е раздут до 28 страници. В две от тях (стр. 2 и стр. 28) има по 3 думи (!), а в една (стр. 28) има 8 думи, а стр. 8 пък съдържа само едно изречение и т.н.
Общия обем на едногодишната вероятно добре финансирана работа на БАН по изпълнение задачата на Правителството за актуализиране на Националната демографска стратегия е представен с точно 2 303 думи, колкото една прилична любовна скръбна елегия на Овидий или една статийка за жълт вестник.
Този обем текст може да бъде събран на 4,5 страници формат А4 с шрифт 12 пункта.
Излиза, че на БАН е необходима почти една година да сътвори за широките публики няколко страници текст на доклад.
Това предлага БАН на сайта си. (Тук говорим само за обема, а не за съдържанието на тези 4,5 страници.)
Намирам това за недопустимо демонстрирано брутално отношение спрямо най-сериозния екзистенциален проблем на Република България и спрямо важна задача, поставена от Правителството, финансиращо БАН.

СЕГА ЗА НАЙ-ВАЖНОТО: СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДВАТА ДОКЛАДА В САЙТА НА БАН
В двата доклада се твърди, че уж те били части на един доклад, но това съвсем не е така. Двата доклада, според презентациите им в сайта на БАН, нямат нищо общо помежду си.
І. ДОКЛАДЪТ НА ИИИ
Цели 60% от съдържанието на презентацията на доклада на ИИИ са отделени за данни от Евростат. Вероятно такова е и съотношението в самия доклад.
Авторът на доклада Митко Димитров (според сайта на БАН) ни предлага на стр. 2-4 ненужна статистическа информация за страните от Европейския съюз – за раждаемостта, за смъртността, за повъзрастовата смъртност при мъжете и жените (това е пропуснато в заглавието на стр. 4).
Другата информация (на стр. 5, на стр. 8 и на стр. 9) е от сайта на НСИ.
Авторът е преценил, че е много важно на Фигура 4 да ни представи и класовете причини за смъртност у нас, без никакъв последващ анализ или коментар; просто четем колко процента у нас умират от, например, болести на пикочо-половата система и т.н.
Заимстваната информация (в част от нея се посочва източникът Евростат, в друга – не се посочва, че данните са от НСИ) представлява 66% от целия обем на презентацията (6 страници от 9 страници, едната страница е заглавие).
Същинският „авторски” текст е разположен, както вече казахме, на само три странички от доклада, като този текст за целта на презентирането е с увеличен до абсурд шрифт.

Да видим какво съдържа този авторски текст в първия доклад.
1. Първата от трите странички (4 изречения) уж ни представя „характеристиките на основните компоненти на естественНия прираст”, но всъщност хрисимо изброява три неща:
• Първо, че трябва да се създадат условия за умерено увеличаване на раждаемостта, нещо, което може да съобрази и човек с интелигентност доста под средната.
Не се казва, какво значи „умерено увеличаване” и защо увеличаването трябва да е умерено. Трябвало да се постигне раждаемост до 11 промила.
В момента според НСИ раждаемостта у нас е 8,9 промила. Как ще стане увеличаването на раждаемостта с цели 15-20 000 новородени за година не е ясно.
• Второ, трябвало да се намали смъртността, това също е лесно разбираемо за всеки. И тя трябвало да стигне до 11 промила. Това означава, че близо 110 000-те умирания на българи годишно ще трябва да се намалят с около 35 000 умирания и да станат годишно някъде около 75 000 умирания. По въпросите, как ще стане това и за колко време ще стане, естествено, не се казва абсолютно нищо.
• Трето, трябвало да се намали отрицателният естествен прираст, да стигнел той до стойност 0, т.е. коефициентите на раждаемостта и смъртността щели да се изравнят.

Третият абзац, който преповтаря второто заглавие в тази страница, е напълно излишен като императив, тъй като всеки донякъде образован човек може да съобрази и това, че когато едновременно увеличаваме раждаемостта и намаляваме на смъртността, ние фактически променяме (в случая – намаляваме) естествения прираст.
След като провижда изравняване на коефициентите на раждаемост и смъртност, то тогава в България ще имаме нулев отрицателен прираст, т.е. той няма да намалява. Това в настоящия демографски контекст е пълен абсурд.
Даже в самото твърдение за нулев отрицателен прираст има издевателски елементи и сякаш е подигравка.
Знаем всички, че екстраполациите на уважавани световни институции като Световната банка, Евростат, Държавния департамент на САЩ, ЦРУ, Департамента по икономически и социални въпроси към ООН и др. показват, че до 2050 год. населението на България ще намалее с цели 2 милиона (след като само за 25 години, от 1990 г. до 2015 г. също е намаляло с 2 милиона, от 9 млн. станахме под 7 млн. души).
В ООН, например, считат, че до 2050 г. населението ще намалее точно с 27,9%, т.е. ще сме със 1 960 000 души по-малко.
Световната банка предвижда намаляване на населението до 2050 г. с цели 34% и т.н.
Даже и нашенският НСИ сочи същата картина в своя официален сайт: прогнозирано население 4,9 млн. души след 55 години, това представлява намаляване с точно 30%.
2. Втората страничка е посветена на изключително странната и опасна тема: „Активна миграционна политика за създаване на условия за привличане на население, приемащо да се интегрира в българското общество”. Какъв текст, а?
• Съвсем сериозно „учените” от БАН допускат, че ще върнат в България 180 000 български емигранти, които са се устроили навсякъде по цивилизования свят, имат доходи, които са несравними с доходите у нас, правят успешна кариера, децата им вече са граждани на чужди страни, учат там и т.н.
БАН, както винаги, въобще не се интересува, подобно на своя създател БКП, как ще стане това „създаване на условия за постепенно връщане на част от българите емигранти”, може и да знае как ще стане, но си трае, пази своето ноу-хау и чака един тлъст хонорар (европейски проект, пари от скандалния проверяван от прокуратурата Фонд „Научни изследвания”, спонсорска активност, дарения, най-вече пари от бюджета, Калфин е наш човек, ако не даде, ще търкаляме тикви, и т.н.), че чак тогава да издаде тайните си за привличане на български емигранти.
Между другото, според официална информация, всяка година около 22-25 000 българи емигрират извън страната с желание никога да не се върнат. Тези емигранти се увеличават. Има и становище, че емигрират годишно около 40 000 български граждани. Според Мвр -60 000. Според КНСБ – 80 000.
Най-точна и категорична е сметката: неоспорваното число 2 000 000, то може да е доста по-голямо, наши емигранти по света, делено на 33 години е равно на 60 000 емигранти средно годишно.
• БАН съвсем сериозно ще създава и условия за привличане и на етнически българи от чужбина; числото тук е по-скромно – 10 000 души.
Как ще стане това, също не е ясно.
Кои са тези етически българи, не знаем и не ще узнаем.
• Най-скандалната и опасна за националната сигурност на България в контекста на актуалните събития по целия свят (ислямския тероризъм) теза на хората от БАН е за „създаване на условия за привличане на част от потенциалните емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС”.
Слава Богу, че става дума само за част от тези хора, знаем, че в стремящата се да се присъедини към ЕС Турция има няколко милиона „потенциални емигранти”.
Броят на хората от Турция и от подобни на Турция страни авторите на доклада милостиво свеждат само до едни никакви си там 185 000 души.
• Последната идея за решаване на демографската криза, осенила „учените”, е за „изграждане на капацитет за съразмерно приемане и интегриране на емигранти от трети страни, основно от Близкия и Средния Изток и Африка”. Азия и Африка, азиатци и африканци.
БАН провижда приемане, че и интегриране на тези емигранти, които, както знаем, са главно от Сирия и от африканските страни, имат друго вероизповедание, други ценности, женят се за 4 жени и т.н.
За целта щяло да се изгради капацитет.
Хората от този тип, които ще решат демографските ни проблеми, трябва да са 1 промил, т.е. 7 000 души. Скромно, но от сърце.
Какво излиза от активната миграционна политика” на БАН?
Че в скоро време у нас ще бъдат настанени общо 382 000 души.

Тези хора ще представляват близо 5,5% от намаляващото коренно население на България, което включва поне засега още около 25-30% български граждани (цигани и турци), чийто майчин език не е българският.
Следователно според стратегията на БАН, която те неправилно, разбира се, наричат „активна миграционна политика” трябва да очакваме твърде скоро етническите българи да станат малцинство.
Фактически със своите разработки, ако те бъдат реализирани (въпреки че те са нереализируеми, както повечето разработки на БАН), академичните учени усилват този процес. И легитимират обезбългаряването на България
И още нещо. След като този доклад е на ИИИ, би трябвало да очакваме и икономически разчети на всяко предложение.
Част от икономическата страна на приемането на 382 000 емигранти изглежда така: само за издръжката на тези хора (1 200 лв на месец за всеки емигрант), без никакви други разходи за нищо, ще коства на Република България месечно сумата 458 000 000 лв. Годишната издръжка е в размер на 5 500 800 000 лв. за 10 години това прави космическата сума от бюджета 56 милиарда лева.
Това са пари от нашия бюджет за чужди имигранти.

Сега за един друг абзац в тази страничка от доклада.
Този абзац гласи буквално: „Успех, в зависимост от степента на икономическо развитие и времето за достигане поне на 67% от БВП на ЕС-28”.
Абзацът е абсолютно неразбираем в контекста на миграционната политика.
Какво е ЕС-28, какво означава този текст, какъв е смисълът му, ако има въобще такъв, никой не знае.
Нека приемем, че този абзац е попаднал случайно в текста. Стават грешки, даже и в БАН.
3. Последната страничка със същински авторски текст представлява „Конкретизация на стратегическата цел” (тази цел, впрочем, не е известна никому).
Оформлението на страничката е извън всякаква критика (подчертано „чрез”, няма ги поне 5 спейса, има тъп израз „намаляване с тенденция за преодоляване” и др.)
Освен това, в две от общо четирите конкретни конкретизации са повторение чрез „копи-пейст” на заглавията на първите две странички от общо трите странички с авторски текст.
Какви са другите две конкретизации?
Едната гласи: „Интеграция на малцинствените групи”.
Как, кой, къде, защо, с какви пари и т.н., всичко това съвсем не интересува БАН.
БАН е над тези въпроси.

С другата, последната, конкретизация БАН ще осигурява „високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние (какви ли ще са хората БЕЗ здравословно състояние? П. Ив.), образование, квалификация, способности и умения”.
Подозирам, че и тук „учените” от БАН знаят какво да направят за високото качество на човешкия капитал, всички в БАН са чели и знаят „Капиталът” на Карл Маркс, но нарочно не казват, за да не станем в България всички много качествени и конкурентни.
Въпреки че този доклад е озаглавен „Цели, приоритети и политики за изпълнение на стратегията за демографско развитие на Република България” в него тези понятия въобще не се използват.

ІІ. ДОКЛАДЪТ НА ИИНЧ
Първата страница на презентацията на този доклад е пределно интересна като оформление и съдържание.
Включва три списъка на хора от БАН. Имената на списъците са представени с букви в зелен цвят и с игрива зелена детелинка отпред. Списъците се оглавяват от възрастни професори и професорки.
Първият списък се нарича „Раждаемост”, вторият – „Миграции” (в множествено число), а третия списък е назован „Намаляване на различията, свързани с етничността”, каквото и да означава понятието „етничност”; в Правописния речник на съвременния български език, издание на БАН, няма такава дума, „етничност” е хапакс, новоизмислена от ИИНЧ дума, вероятно се има предвид „етническа принадлежност”, което е друго нещо. В третия списък са включени трима асистенти, т.е. хабилитиран учен е всъщност само един.
Презентирането на доклада започва с начална страница с гръмкото заглавие „Качество на живот” (пак в зелен цвят), не се казва кой, къде, защо; просто – „Качество на живот”.
Веднага след това заглавие се представят две многократно публикувани по медиите популярни таблици – едната с броя на населението на България от 1881 г. до 1989 г., а другата – с броя на населението от 1990 г. до 2014 г.
Вижда се как през последните 25 години стремглаво намаляваме с огромна скорост, нещо, което отдавна е известно на всички българи.

После, подобно на доклада на ИИИ, се представят раждаемостта, смъртността и, съответно, естественият прираст на нашето население за същите периоди в динамичен аспект.
След това са дадени две диаграми пак за същите два периода с относителните дялове на етническите групи в населението на България. Данните са заимствани от НСИ, и съответно никак не отговарят на истината, както установи това и го обяви Евростат.
Според диаграмата на БАН циганите у нас през 2011 г. са 325 000 (при 600 000 респондента, които не са обявили етническата си принадлежност при Преброяване 2011, какви ли са те?), а според Евростат циганите у нас са 9-10%, т.е. около два пъти повече, което е по-близо до истината; според Демографския институт при БАНИ техният брой е 1,3-1,5 млн. души.
Фалшиви са и данните за „стойността на миграционното салдо” по време на прехода. Според авторите на втория доклад, от България са емигрирали зад граница само 470 000 души, което прави 18 800 души средно на година. Възниква въпросът, как тогава извън България живеят според официални данни над 2 млн. български емигранти, та само в Чикаго има 120 000 българи, в Кипър, в Гърция, в Испания и в Германия те са по стотици хиляди, откъде са тези хора, които са над 2 млн.?
Освен това, пак по официални данни отрицателното миграционно салдо у нас е над 3 промила (22 000 души), има виждания за много по-голямо число близко до 4 промила, че и повече.

Страшното е, че емигрират окончателно главно млади и способни хора, като изнасят навън по чужди страни генофонда на България.
Според проф. Веселин Минчев от ИИИ половин милион българи са готови веднага да напуснат страната (http://ddrom.net)
На стр. 6 е направен основен извод, че е налице „Постепенна хомогенизация на нашето общество около основния етнос – българския, са постигнати определени резултати – относителният дял на българското население нараства от 73,8% през 1887 г. на 89,4% през 1989 г.”(правописът е запазен, 4 правописни грешки).
Този извод звучи радостно, но той е дълбоко погрешен и в своята същност манипулативен, фалшив и опасен.
Първо, изводът се отнася до друго време (1989 г.), преди повече от четвърт век, през който четвърт век нашето население намаля с 2 милиона души.

Второ, внушението е в рязко противоречие с демографските факти сега: известно е, че около 55% от новородените всяка година са от майки, които нямат за майчин език българския език. Само след няколко десетилетия „основният етнос – българския”, както пишат в доклада „учените” от БАН, няма да е нито основен, нито да е български, а ще е цигански, като етническите българи ще са екзотично малцинство.
Както трябва да се очаква, двата доклада, съдейки по презентациите, си противоречат в много отношения.
Ярък пример за това са становищата в двата доклада относно миграцията.
Докато в доклада на ИИИ тъкмо външните имигранти – от Близкия и Средния и от Африка, от съседни държави и т.н. – са основното средство за решаване на демографския проблем, то в доклада на ИИНЧ категорично и безапелационно се твърди точно обратното: „Стремежът за превръщане на външните миграции в средство за увеличаване на наличния в страната демографски потенциал обаче не може да се осъществи” правописът и стилът са запазени).
На кого да вярва Правителството и самият Калфин, и ние също, на ИИИ или на ИИНЧ?
Заедно с таблиците с данни, заимствани от НСИ (стр. 3-5, 8, 16), докладът представя и таблици и диаграми с данни от Евростат (стр. 7 и стр. 15). Всичките илюстрации в двата доклада са известни на широката публика у нас, тъй като ги има в Интернет.
Може би не е редно работата по Националната демографска стратегия да се базира само и единствено на подобна публична информация, необходими са собствени изследвания и анализи, както и собствена гледна точка.
Впрочем, в презентацията на този доклад, за разлика от другия, илюстрациите не са номерирани, което определено затруднява възприемането и не е обичайно за академичен текст, за чието написване си има точни и ясни правила и стандарти.
Очевидно, БАН е над правилата и стандартите за академичен текст, показван в Гранитна зала.
На стр. 7 под заглавието „Раждаемост” е дадена широко известната сравнителна таблица на Евростат за плодовитостта на жените в страните на ЕС, публикувана у нас по жълтите вестници.

Тук България има някаква средна позиция, но хората на БАН не казват, каква е плодовитостта на жените в различните социални групи и в различните етнически общности.
Крие се истината, че у нас раждат главно жените с малцинствен произход, особено циганките, чиято плодовитост (средно по около 4 деца) е много по-висока от плодовитостта на етническите българки (около 1 дете).
След като в доклада е открита истината, че раждаемостта у нас общо взето не е висока (каква гениална прозорливост!), ИИНЧ предлага на стр. 9 и на стр. 10 „Политика за подобряване на услугите за семейства и деца”.
Първото, което става ясно, е фактът, че в БАН не разбират добре смисъла на термина „политика”. Оказва се, че за тези хора грижите в детските заведения, субсидиите, индивидуалния подход, почасовите занимания с деца и др. са… политики, а е известно, например, че подходът си е подход, а не е политика. Политиката е съвсем друго нещо.
Да обясня все пак: ние по принцип разполагаме с политики, но имаме и такива неща като мерки, методи, средства, подходи, инициативи, дейности и т.н.

Описаните на стр. 9-10 неща не са политики. Някои от тези неща са просто служебни задължения на служителите в детските заведения, други са дейности, трети са инициативи, четвърти са мерки, пети са практики, шести са дейности и т.н.
Второ, интересно е да видим въпросните „подобрени услуги за семейства и деца”, които според заглавието били „политики”.
Първото, което четем, е за политиката „Облекчаване на достъпа до детски заведения и стимулиране на посещаемостта в етнически по-хетерогенните населени места”.
Тук интерес буди терминът „етнически по-хетерогенно място”, но също така и въпросите как ще стане всичко това, кой ще го прави и колко пари то ще струва на данъкоплатеца.
Трето, ИИНЧ установява (открива топлата вода), че е нужно „подобряване на качеството на грижите за децата”, като че ли това не е постоянна грижа на всеки служител в детските заведения и на всеки, който има отношение към тях, на всяка майка и татко, и трябва БАН да създаде политика по въпроса.

После виждаме фамозната политика „Насърчаване на Оалтернативни форми на грижи”(правописът е запазен).
Такава алтернативни форми (политики) били родителският кооператив, дневните детски центрове (които не са алтернатива, те си съществуват и сега). Алтернатива (политика) било и „разширяването на достъпа до детски заведения”.
По-нататък прави впечатление понятието „ранна детска грижа”, което погледната от лингвистична гледна точка има смисъл на „грижа на дете”, грижа от страна на детето спрямо някого или нещо, ето това означава „детска грижа”. Може би е „грижа за дете“, не знам.
След политиките за подобряване на услуги следва серия от политики за съчетаване на семейния и професионалния живот.
Тук БАН влиза в територия, която очевидно не е позната и е чужда за нейните служители.
По принцип регламентации в договор, който се сключва между частен работодател и работник (служител), са доста трудни.
Следващото са „Промени в социално-осигурителната система – ІІІ”.
Не е ясно как ще се диференцира размерът на добавките, БАН казва просто „да се диференцира”.
На стр. 13 ИИНЧ изгражда цяла система за социално подпомагане, която се състои в това, че на циганите да не се дават пари, а „предмети и услуги” за децата им, нещо, което и сега се прави така.
Друга промяна, която предлага БАН за решаване на демографския проблем на България, е „въвеждането на по-строги критерии за обезщетени при бременност”.
Веднага след бременността ИИНЧ ни предлага изключително популярната таблица на Евростат за миграциите н страните на ЕС.
Тази таблица е от 2011 г., остаряла е, сега има нови данни.
Противно на всякаква логика, следва таблица с данни от НСИ за динамиката на населението в градовете и селата на България.
Следващите страници са съвсем еклектични.

На стр. 17 има предложение, което не изглежда като предложение, а като описание, защото гласи буквално: „Конкретни, икономически функционални профили на всеки район на страната” (правописът запазен). Какво означава „конкретен икономически функционален профил на район” лично на мен не ми е ясно, не се вижда и каква е точно връзката с демографията.
Друго предложение е „Разработване на стратегия с Главен акцент“, като главният акцент е „заселване от различни страни, а не връщане на основно на българските емигранти” (навсякъде в цитирания текст е запазен правописът на БАН, 7 правописни грешки в страница с 2 изречения)
След заглавията „Предложения” на стр. 16 и стр. 17 следват „По-конкретни предложения” на стр. 18 и на стр. 19.
Първите се отнасят до външно-миграционните процеси.
За да бори демографската катастрофа на България, БАН иска да се въведат:
• административен регистър на имигрантите;
• регистри за емигрантите на национално равнище, по области и общини, значи общо 285 регистъра (1+28+256), без да казва защо и кой ще ги попълва;
• тестове за имигранти, пак не узнаваме защо.
Вторите предложения, на стр. 19, се отнасят до вътрешно-миграционните процеси.
Там основното предложение и единственото май, което има смисъл, е „Провеждане на диференцирана регионална политика в изостаналите райони”.

Мисля, че по правилно е това предложение да е „Подкрепа и стимулиране на изостаналите райони”, защото диференцираната политика не изключва и по-нататъшно развитие на регионализма и съответно на вътрешната миграция към София и към някои от най-големите български градове.
БАН се втурва и в областта на деформациите на етническата структура на българското общество и под заглавие „Намаляване на различията, свързани с етничността”, което не е резонно като формулировка, съвсем сериозно предлага да се намалят всякакви смъртности (детска, майчина, преждевременна и т.н.)
Как ще стане това, не е посочено, разбира се.
После БАН иска от някого (формата на израза е безлична) „осигуряване на условия за постигане на по-добър човешки капитал” и „осигуряване на мониторинг и отчитане на изпълнението на задачите”.
От този текст прозира скритата истина, че отчитането на изпълнението на задачите за БАН по принцип не е задължително, то трябва да се осигури от някого чрез някакви мерки (санкции, наказания, награди и т.н.)
Как ще отпаднат етническите различия чрез намаляване на смъртността, не се разбира.
След като направи предложение за намаляване на детската смъртност, ИИНЧ посочва на стр. 21 кои са причините за детската смъртност при циганите и турците.
Открива, че причина била… бедността, наследствените заболявания, ранните раждания и ниската сексуална култура.
Пре-поръчва ни да се борим против тях. Как? Както си знаем, кой както може.
Други смешни предложения на ИИНЧ за Националната стратегия за демографско развитие на България са:
– здравнонеосигурените да станат здравноосигурени,
– да се въведе електронна здравна карта,
– да се осигури здравословен живот на хората, ни повече ни по-малко.
Следват важни открития на ИИНЧ за причините за отпадането на циганчетата от училище (стр.23):
Ми не знаели български език, бедност, сегрегация, необразовани родители (възрастните цигани), затруднени взаимодействия родители-учители в смисъл, че първите бият вторите и т.н.

След тези свои епохални открития умните учени в ИИНЧ предлагат на стр. 24, какво, естествено, да се увеличат помощите за циганите, да се увеличат детските ясли и градини, да се наказват циганите, които не пускат децата си на училище, и т.н.
Искат още да се въведе целодневно обучение „с храна за обяд”за всички циганчета и турчета (за българчетата няма обяд, те гледат друхите как ядат).
Искат и „покриване от ДБ (държавния бюджет) на всички разходи по обучение (транспортни, учебници и др.) за учениците от осми до дванадесети клас.
Другите ученици от първи до седми клас ще си плащат сами. Защо ли?
БАН пропуска новите промени в средното образование.
За мен най-любопитни са последните три страници на презентацията на ИИНЧ. Предпредпоследната е със заглавие „Неообходимост от научен подход при стратегическото планиране” (?!) и включва следния текст: „Липсва разделена по етнически признак текуща статистическа информация” Без коментар.
Предпоследната страница е пълна с очевидно най-важните за БАН предложения да се осигурят финансирания за събиране и анализ на данни (да си дойдем да думата).
Последната страница игриво и подигравателно ни дарява с едно голямо „БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО”

НАЙ-ОБЩИ СТАНОВИЩА И ОЦЕНКИ НА ДВАТА ДОКЛАДА НА БАН
1. Поставената правителствена задача не е правилно формулирана.
Не е нужно „осъвременяване” на съществуващата Национална стратегия за демографско развитие на България (2012-2030), а създаване на напълно нова Стратегия, след като стана ясно, че настоящата Стратегия не работи и е безполезна, безполезна се оказа и предходната Национална стратегия за периода 2006-2012 г.
За последните 10 години нашата страна изпадна чак на последното 210-то място в света по раждаемост и се качи много бързо чак на първотото място по смъртност пред Сомалия, Сирия, Афганистан, Лесото, Уганда. Съчетанието на тези два факта направиха България световен шампион по намаляване и изчезване на населението (!). Намаляваме сега със скорост 150 000 души на година, 420 души на ден,17 души на всеки час.
2. Адресатът на правителствената задача не е правилно избран.
Не може хора, по професионална квалификация икономист и психотерапевт, които нямат нито едно изследване и нито една научна публикация в областта на демографията, да оглавяват колективи за разработване (осъвременяване) на Национална стратегия по демография.
По правилно би било да не се кани една институция (държавна, т.е. зависима и необективна), а водещи учени в областта на демографията, да се търси мнението на университетски катедри, на граждански общности, да се ползва опитът на страни с успешна съвременна демографска политика (Унгария, Полша, Русия, да ме продти Годпод, например) и т.н.
3. Представените от БАН два доклада в никаква степен не отговарят на правителствената задача, в която има изисквания за работа по Националната стратегия, за конкретизиране на предложенията по министерства, за редуциране на мерките в дългосрочен и краткосрочен план и др.
Изглежда „учените” в БАН въобще не са чели сегашната Национална стратегия за демографско развитие.
Пишат каквото си знаят.
4. Презентациите на двата доклада са в безобразен вид, недопустим за академична институция.
Изложението е в стила на кръжок от селско читалище или на клуб по интереси в старчески дом зс хора със специални потребности.
5. Наименованията на двата доклада, които са почти сходни, не съответстват в никаква степен на изискванията на вицепремиера Ивайло Калфин.
Тези заглавия са „Цели, приоритети и политики за изпълнение на Стратегията за демографско развитие на България”.
В БАН не са разбрали, че не трябва да изследват и да се произнасят КАК да се изпълни Стратегията, а трябва да създадат (осъвременят) НОВА Стратегия, тъй като сегашната и предишната не работят.
6. Даже и да приемем като даденост заглавията на двата доклада такива, каквито те са съчинени от БАН, то съдържанието на същите тези доклади съвсем не съответства на заглавията им: в докладите няма описани никакви цели, няма посочен нито един приоритет, няма и системно изложение на нито една политика (авторите неправилно считат различни мерки, подходи, инициативи и дейности за политики, което не е правилно).
7. В двата доклада, създадени от различни институти на БАН, има освен дублирания на теми, но и резки противоречия (например по отношение на ролята на външните имигранти за демографското развитие на България).
8. Поне в презентациите прави впечатление превалиращото количество на копирани материали (таблици, схеми и диаграми), които не са продукт на БАН.
На практика същата работа би могла да бъде извършена от всеки журналист или добър студент в хуманитарната област.
Авторството на докладите всъщност буди и други съмнения за непочтено ползване на чужд труд и чужди публикации без съответното разрешение.
9. В доклада има предложения, които в настоящия контекст са вредни за националната сигурност на България (например, 7 000 имигранти от Близкия изток).
10. В докладите има съвсем глупави и необосновани предложения, като това, да се приемат у нас 382 000 имигранти от чужбина. Глупава е и тезата „здравнонеосигурените да станат здравноосигурени” и др.
11. В двата доклада има предложения, които водят до дискриминация на определени социални групи, например, предложението в училище „да се дава храна за обяд”само на деца от малцинствата.
12. В докладите няма никакви финансови разчети относно направените предложения. Например, не се посочва кой ще финансира издръжката на „демографските”имигранти в България, възлизаща на 5,5 милиарда лева годишно (55 млрд. лв. за 10 години), Правителството ли ще осигури парите, бюджетът ли, БАН ли, кой?
13. Не се посочва и технологията, сроковете, изпълнителите и отговорностите по техните изпълнения на практика.
Това е недопустимо за всеки един проект, още по-малко за национален проект, какъвто е Националната стратегия.
14. Въпреки че са посочени няколко прогнози (те са заимствани от Евростат и от НСИ), в докладите липсват екстраполации относно динамиката и резултатите от действието на направените предложения, колкото е неуместни и безперспективни да са те.
15. Някои от данните и от прогнозите влизат в противоречие с данните на световни институции, които са е произнесли обективно за динамиката на демографската ситуация у нас; влизат в противоречие и с данни от НСИ и т.н.
16. В докладите въобще не се разглежда важният за демографията въпрос за стареенето на населението.
17. В двата доклада не се говори нищо относно доходите и преодоляването на бедността на 3,5 млн. души от населението на България, която е причина за емиграция, намалена раждаемост и за смъртност.
18. На практика в двата доклада няма нищо ново, и нищо, което да не е отдавна изтъквано по медии, форуми, семинари и т.н.
Липсват креативни предложения.
19. Двата института в БАН, които са автори на докладите, сякаш въобще не са и чували за системата фактори, които определят демографската катастрофа у нас.
Тези фактори са десетки.
В действителност преодоляването на демографските проблеми става чрез конкретна работа на конкретни субекти с конкретни технологии и с конкретни пари спрямо тези фактори.
У нас са издадени доста книги от експерти, в които тези въпроси са добре и пълно разработени.
20. Както се вижда от последната страница на доклада на ИИНЧ, въпросът за етническата структура на българското общество и нейната динамика е пренебрегнат и отхвърлен.
Даже в доклада по косвен начин (чрез диаграми) се твърди, че циганите са много малко и намаляват, което не е вярно.
Тук докладите влизат в противоречие с данните на Евростат по въпроса.
Това е изключително голям дефект на разработката на БАН.
21. По отношение на методиката просто не ми се говори.
Няма никакво описание какви цели има БАН в тази работа, какви задачи си поставя, какво изследва, как го изследва (какви методи за събиране, обработка и анализ на данните ползва), какви хипотези вижда, какви екстраполсции, в какви граници във времето и пространството са изследванията, кои са източниците, библиографията и т.н.
Работата изглежда крайно лаическа и в нея няма грам академизъм.
22. Липсва системност и логика в изложението на предлагания материал.
Липсва системност и в мерките, които все пак в някакъв вид се предлагат.
Двата доклада са пределно еклектични в лошия смисъл на думата и от тях на практика няма никаква полза.
23. Според мен работата по проекта, която е осъществена в един разхищаващо голям период (близо една година) е извършена от напълно некомпетентни хора без никакво желание и без никаква мотивация за творчество и ефективност на разработката.
24. Отговор на въпроса за липсата на мотивация за ефективна работа по правителствената задача дава изказването на Председателя на БАН по време на въпросната конференция на 24.11.2015 г.: „Българска академия на науките е готова по всяко едно от посочените направления да разработи конкретни политики, задачи и мерки за постигане на целта – постепенен преход към устойчиво демографско развитие“.

Излиза, че в БАН са наясно, че за една година нищо не са свършили, и БАН чака финансиране, пари, „БАН е готова”, и чак тогава ще почне да работи по демографските въпроси както трябва.

Излиза, че за една година в БАН са установили, че са готови за работа, ама ако има прилични пари.

акад. Петър Иванов,
директор на Демографския център към БАНИ