Държавите една по една започнаха да дават на заден от санкциите

Държавите една по една започнаха да дават на заден от санкциите. Борис Джонсън отказа да приема украински бежанци, Германия не може да се лиши от газа, дори „наш“ Кирил Петков взе да включва какво предстои, ако ни спрат доставкити на горива. Подкрепата на Запада за Зеленски я видяхме – ръкопляскания. И до там.

Знаете ли какво си мисля, че ако в един момент положението опре до България, по-скоро НАТО и ЕС да се разпаднат или да се разберат великите сили и да я поделят, отколкото да влязат в унищожителна за света и човечеството война за тази „плюнка“. Може и да греша, но може и да съм прав. Никой не може да твърди със сигурност едното, както и да отрича напълно другото.

Ако ме питате как изглежда за мен тази война, от позицията ми на абсолютен лаик в областта ще кажа, че виждам едни изплашени и бягащи от страната си хора, един прелъстен и изоставен държавен лидер, едни големи и кръвожадни „акули“, разрушения, тъга, страх, отчаяние, масова психоза и зомбификация, жестока пропаганда от всички посоки и много наивници.

Стоян Тончев