Д-р Катя Пенева-любовен психотерапевт: „Увлечени от своите амбиции, често гледаме на връзката си като ресурс“

Макар и да сме привилегировани, че живеем в относително добри и спокойни времена, никой от нас не е имунизиран срещу семейни проблеми.

С увеличаването на материалното ни състояние, нараства и нашия егоизъм или по-точно индивидуализъм.

Все повече партньори в двойката, в съвместния си живот се чувстват независими и свободни да правят, каквото си пожелаят в личен и професионален план. Защото едни общи взаимоотношения трябва да служат на растежа на всяка от участващите страни, за да може човек по-бързо да се доближи до това, до което е способен, до това за което мечтае.

Увлечени от своите амбиции, често гледаме на връзката си като ресурс и ако тя не може да ни помогне да израстваме с темпото, което искаме тогава какво правим? Тогава се разделяме или в най-добрия случай се дистанцираме от другия, за да не си пречим един на друг. Но задаваме ли си въпроса от каква точно връзка се нуждаем днес? А дали можем да променяме  партньорите си постоянно в съответствие с нарастващите ни изисквания? А защо всъщност ви е необходимо да оставате във връзка, която не отговаря повече на вашите  потребности?

Истината, е че любовта се случва едва когато преминат романтичните й тръпки и нашият идол се превърне в човек с дефицити. В този период вече имаме деца и щем не щем ще трябва да понесем кръста на личната си отговорност. Както се казва да се изтърпим поне докато пораснат децата и ги задомим. И сякаш истинската връзка започва в момента, в който  двамата партньори останат сами и имат повече време за да се наслаждават един на друг. Но колко от връзките в съвремието ни достигат до тази зрялост? Много преди това, единият си е събрал багажа и си е тръгнал защото е решил, че няма смисъл да си подобрява взаимоотношенията с човек, който не го разбира.

На практика ние се учим да бъдем по-добри партньори на базата на предизвикателствата, които срещаме в съвместния си път. Партньорството е необятно поле за растеж, тъй като изисква постоянно съобразяване и приемане на характера и разбиранията на другия.

Често по-между ни може да възникне емоционален проблем, който е в следствие на дефицит или на лично затруднение, което влачим след себе си в годините. Някоя основна за нас трудност, с която не сме успели да се справим. Несъзнателен намек или болезненото й припомняне може да създаде конфликт. Ако успеем да се овладеем и да не реагираме автоматично, през първичната си емоция на болка и обида, бихме могли да имаме контрол върху всяка една ситуация в живота ни. Това от своя страна, ще насочи фокуса ни към търсене на така отлаганото решение и няма да ни позволи да излеем недоволството си върху партньора.

Моменти, в които отчитаме своите реакциите спрямо другия, в желанието си да имаме качествени отношения. И тук вече е нашата отговорност за случващото се и за динамиката на процеса, в който се развиват нашите отношения. Това е личния ни, ежедневен принос за случващото се между нас-вниманието, вглеждането в партньора, разбирането на неговата душевност и емоция, които са в основата на пълноценната ни връзка.

Ако не можем да направим това влизаме в позицията на жертва и се давим в усещането, че сме прави, а другият е мръсен използвач. Това обаче едва ли ще ни е достатъчно за да се чувстваме щастливи. Здравата връзка се основава на уважение, зачитане, съпричастност и нежност. Всеки от двамата е автономна личност и отговаря за своите чувства и поведение в съвместното съжителство.

Да останем или да прекъснем връзката си е наш свободен избор. Защото зависимостта не е любов, тя зачерква нашия дълг да бъдем автономни и отговорни за това, което се случва в живота ни.

Другостта и позитивното приемане на различното мислене на човека до нас дори и да не сме съгласни с него допълва градивно нашите отношения. Защото доброто партньорство е в това, в което двамата могат да постигнат повече, отколкото всеки може поотделно.

burgascity.com