Европа се умори от украинските бежанци! Време е да се прибират!

С украинските бежанци Европа доказа пред себе си своята добродетел и гостоприемство. Изглежда, че тя реши да се задоволи с това – в края на краищата няма нужда да доказва нищо повече. Следователно политиката към украинците, пристигнали на Запад, се променя пред очите ни от „Добре дошли“ на „Време е да се прибирате“.

По принцип проблеми с приемането на бежанци от Украйна се появиха в Европа веднага след началото на спецоперацията. Беше ясно, че неограничената „политика на отворени врати“ за тях създава сериозни рискове от експлоатация на посетителите, лъвският дял от които са жени и деца. В същото време трябва да се признае, че по-голямата част от европейците, които отварят вратите си за украинците, са били водени от състрадание и солидарност. Но още тогава бюргерите бяха предупредени, че украинците „не са кученца, които можете да върнете в приюта“. Очевидно много европейци не чуха това и не осъзнаваха с кого и с какво ще трябва да се изправят. И настроението започна да се променя драстично

Още повече, че по време на първата вълна на миграция от Украйна различни западни агенции се опитаха яростно да опровергаят съобщенията, че Европа започва да се уморява от бежанците и да им поставя допълнителни бариери. Такива съобщения бяха представени като „руска пропаганда“. Но сега дори западните медии откровено започнаха да признават този факт.

Първи се почувстваха уморени, разбира се, поляците, върху които колективният Запад възложи основната тежест за настаняването на украинците. Близкият до управляващата партия „Право и справедливост“ седмичник “До Речи” публикува статията „Границата на гостоприемството“ като основна тема в последния си брой. Авторът посочи: „Полша премина изпитанието на милостта. Въпреки това не можем да не говорим за факта, че поляците носят сериозна икономическа тежест. А това води до куп други проблеми.“ В същото време списанието изрази явно недоволство от факта, че в началото обсъждането на тези проблеми е било „социално табу“ в полското политическо и медийно пространство.

Табуто обаче явно е паднало. И това личи не само от публикациите на проправителствените медии в Полша, но и от действията на самите власти. Според вестник “Речпосполита” от 1 юли полското правителство лишава украинските бежанци от дневна сума от 40 злоти. Трогателно е как местните власти обясняват тази стъпка: оказва се, че по този начин създават допълнителна мотивация за украинците да намерят работа по-бързо.

Професорът в Краковския педагогически университет Пьотр Длугош говори по-откровено, тълкувайки тази правителствена стъпка като знак за бежанците: „Подкрепата свърши, време е да се връщате в Украйна“. Нещо повече, той успява да представи тази позиция като полска загриженост за съседите, като обяснява: „Ако тази млада и динамична група с висок човешки капитал не се върне, за украинците ще бъде трудно да създадат силна и модерна държава“. Пред нас стои един много състрадателен подход: ще лишим младите украински майки и техните деца от пари за храна, за да ги насърчим да вървят по-бързо към създаването на съвременна украинска държавност. Очевидно премахването на безплатното пътуване в полския транспорт за украинците е продиктувано от същите мотиви. Сега те имат избор: или да пътуват гратис във Варшава, или да изградят модерна държава у дома.

Тази политика на европейците не се ограничава само до Полша. Вече активно се обсъждат промени в правилата за приемане на украински бежанци в Германия. В интернет активно се носят слухове, че на собствениците на автомобили на стойност над 7500 евро ще бъдат отказвани обезщетения. И въпреки че редица ресурси активно опровергават това, има законови основания за въвеждане на такива правила в Германия.

В България, във връзка с началото на ваканционният сезон, започна масово разселване на украински бежанци от крайбрежните хотели навътре в държавни бази, по-скоро като затвори или концентрационни лагери. Което вече предизвика бунтове сред гостите, свикнали с хотелския комфорт. И има все повече съобщения от този вид от различни страни в Европа, което показва системния характер на този проблем.

Освен това има все по-голям брой съобщения за нарастване на личните конфликти между бежанци и европейци, в пристъп на чувства или от егоистични подбуди, които предоставят жилищата си за настаняване на украинци. Съвсем различният начин на живот и традиции моментално се усещат. Хората от Украйна (както всъщност и от всяка постсъветска страна) трудно свикват с прекомерната пестеливост на европейците, особено когато става въпрос за пестене на вода, електричество и топлина. Страната домакин се оказва явно не готова за разходите за издръжка на гости, които не са най-икономичните в това отношение.

Любопитно е, че доста от тези проблеми възникват сред украинците във Великобритания, страна, която допринася най-много за разпалването на конфликта в Украйна и в същото време остава абсолютен аутсайдер по отношение на приемането на бежанци въз основа на броя на населението си. Първоначално те бяха шокирани от новината, че украинска бежанка в Брайтън е била изгонена от собственичката апартамента, която я приема по правителствената схема „Къщи за украинци“. Украинката каза, че са ѝ искали пари за препитание, които тя не можела да плати, в резултат на което се наложило да се премести в църква, която осигурявала временен подслон.

Последваха повече такива случаи. Вестник “Обзървър” заключи, че схемата на правителството за приемане на украински бежанци се е провалила. А държавната Би-Би-Си трябваше да се застъпи за британците, които приемат украинците, които явно „не разбират напълно за какво имат право да претендират“ в съответствие с тази схема.

Жълтата преса с радост откри случай, когато украинка с петгодишно дете остава без дом в избирателния район на един от авторите на правителствената схема за приемане на бежанци – министъра на жилищното и комунално обслужване Майкъл Гоув. Вярно е, че британският читател не знае, че замесената в този скандал Сандра Смирнова също е персонаж в клюкарските рубрики у дома. Така че е възможно тя просто да е продължила своята блогърска кариера по този начин.

Украинските бежанци в Холандия имат абсолютно същите проблеми. Вестник “Фолкскрант” е принуден да заяви, че отношенията им със страната домакин напоследък започнаха да се влошават. Служител от общината в Хага призна пред вестника, че сега десетки украинци идват всяка седмица с молба да им бъде позволено да напуснат холандците, които са ги настанили, и да ги преместят в местни приюти за бежанци.

А интернет групата „Украински бежанци в Холандия“, чрез която търсеха холандци, желаещи да приемат гости, сега е пълна с обяви от украинци, които искат да сменят собствениците си, и обратно, предложения от холандците за „размяна украинци“. Явно предупреждението, споменато по-горе, че „украинците не са кученца“ очевидно не работи в Холандия.

В никакъв случай със злорадство (зад много от тези истории се крият истински човешки трагедии и страдания) трябва да заявим още веднъж: съвременна Европа и състраданието са несъвместими понятия. Както виждате, дори в случай на приемане на милиони украински бежанци, това се прави по-скоро за показност (не забравяйте, че „Полша премина теста за състрадание“ и сега може да гони гостите обратно) и единствено по прагматични причини, за да се каже на украинските мъже: борете се „до последната капка кръв“ срещу руснаците, докато ние се грижим за вашите жени и деца.

Приблизително в същия стил са съставени съобщенията на нацистките вестници в Западна Украйна през 1943 г. за набирането на доброволци за СС-дивизия „Галиция“. Тогава на украинското „пушечно месо“ също е обещано да се грижат за семействата му, които изоставят, да се плащат щедри помощи и да се осигуряват хранителни дажби. Излишно е да казвам, че никой не се е сетил да изпълни тези обещания.

Разбира се, на интеграцията не помага поведението на онези украинци, които, когато заминават в чужбина, вярват, че целият свят им е длъжник. В крайна сметка политическият елит се държи точно по същия начин, така че те възпроизвеждат поведението му на всекидневно ниво, като показват на контрольорите на парижки или варшавски автобус паспорта си и искрено не разбират защо в отговор чуват недоволство, а не вик “Слава на Украйна”, който стана нещо в родината им.

Толкова много от тях не могат да разберат, че украинците не са добре дошли в Европа, че там ги смятат за аутсайдери, че зад словесната обвивка за „солидарност в борбата срещу Русия“ се крие единствено желание да се унищожи Украйна като такава. Безсмъртната фраза на Гогол „Е, синко, поляците помогнаха ли?“ е изпитвана повече от едно поколение украинци. И намира своето потвърждение и сега.

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/