ЕВРОПЕЙЦИ ЗА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ, АЗИАТЦИ – ЗА ЦЕНЗУРАТА

И тъй като зачестяват случаите на дела за обиди срещу политици, както и налагане на цензура с цялата власт на държавата, да припомня съдебната практика на Европейския съд по правата на човека: делата „Кържев срещу България“ – 2017 година, „Чолаков срещу България“ и други.
Та в тях се напомня изрично на българското правителство, че:
„Съдът припомня, че съгласно параграф 2 на чл. 10 от Конвенцията, свободата на изразяване е приложима не само към информация и идеи, които се възприемат благосклонно или са считани за безобидни или се гледат с безразличие, но също така и към тези, които обиждат, шокират или смущават (вж. например Hertel v. Switzerland, 25 август 1998 г., § 46, Доклади за решения и определения 1998VI).

Що се отнася до границите на приемливата критика, те са по-широки по отношение на държавни служители, отколкото по отношение на частно лице. Държавният служител безспорно има право на защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да бъдат оценени спрямо интересите на открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно (вж. например Janowski, цитирано по-горе, § 33, и Nikula v. Finland, № 31611/96, § 48, ЕСПЧ 2002II).“

От мотивите е видно, че държавните служители, ерго, политиците, са обект на засилено обществено внимание и интерес. Тяхната репутация е важна, но общественият интерес от открито обсъждане на техните действия, поведение и реакции, надделява над личния. И така и трябва да бъде! Защото те са на тези позиции не в качеството си на Сульо и Пульо, а в качеството си на представители на народа, който има правото не само да ги критикува и подлага на съмнение действията и думите им, но и да иска обяснение и да ги контролира. Всичко това съответства на обществения договор и характерът на политическите отношения.

И да задам въпроса защо българските политици толкова стриктно се придържат към европейските норми и директиви например за избиването на животните в Странджа, или за Истанбулската конвенция с неистовите опити да бъде наложена в България, или с правото на мигрантите на убежище, но точно като диктаторска азиатска държава ненавиждат свободата на словото и считат всяка обида и хула срещу тях, за обида и хула срещу държавата. И ги приравняват като престъпления.

Запомнете: Държавата не сте вие! Държавата е народът на България. И той има правото да критикува, да говори, да задава въпроси, да търси отговори, да контролира и включително правото да ви изхвърли от властта!

Елена Гунчева

Снимка на Елена Цонева Гунчева.