ЕДИН ДЕН ЗА НАРОДА – ТРИЙСЕТ ДНИ ЗА СЕБЕ СИ

След цял един месец – през който къдреха изборния закон – накрая се сетиха за българските бедняци.
Обаче заседанието на Парламента доникъде не стигна – и го закриха със скандал.
Нямат ви за нищо – изобщо не се надявайте и на тия.

Поне стана ясно, че на българските управници и през ум не им минава, че вие имате права – например, правото на справедлива пенсия.

Чухме отдавна известни неща: над милион и сто хиляди души получават пенсии/подаяния, които ги отпращат доста под границата на бедността – направо казано, в някакви гробищни тарифи.

Но нямаше пролети сълзи.
От години пенсиите не се преизчисляват – това си е направо геноцид срещу стотици хиляди пенсионери, абсурдно разслояване на пенсионерската общност/маса.

Сами го казват, и пак няма сълзи – хайде към гробищните паркове.
Какви кротки, търпеливи хора са българските пенсионери – преживели един достоен живот – а сега ги подмятат в нелепи парламентарни разправии.

Накрая пуснаха завесата.
И пропуснаха шанса да оставят след себе си нещо положително.
Големият/Съдбоносният въпрос е очевиден: как да се възстанови връзката Народ/избиратели – депутати.
Тя съществува само в изборния ден, и то формално/бездушно.
След това всичко приключва.

След дописката ми „Лигоч“, някои читатели ме упрекнаха, че само критикувам – а не давам решения?!
Искайте това от ония, за които гласувате и посрещате като спасители.

Един-двама критици пък направо ме вбесиха: не съм виждал нищо положително.
Какви хора са това, нормалният разум не може да ги проумее.

Милиони хора влачат скотско съществуване и оцеляват по някакъв необясним начин – а тия говорят за „харесване“…
Забравете по най-бързия начин 45-ия Парламент.

Кеворк Кеворкян

www.kevorkkevorkian.com