Едно време Перник си каза тежката дума. Миньорите дойдоха, викнаха под прозорците на премиера Луканов Ос-тав-ка! И той падна

Дефицитът от лидерство, както сега е научно или наукообразно да се казва, е изключително сериозен проблем на българското общество.
Демокрацията не се прави от лидерите, отгоре – тя е дълбочинен процес на сериозни социални и ментални трансформации, но животът ми и нашият преход ме убедиха – демокрация без лидери не е възможна. Тя тогава е само процедура, която може да се изроди в най-евтиното и елементарно средство за завземане на властта от популисти, демагози, хитреци, нарцистични харизматици и за възпроизводството им в нея като (почти) пожизнени изборни аристократи. И още повече – олигарси, изборни олигарси…
Казвам това и поради пристрастното ми отношение към водната катастрофа на Перник. Водна катастрофа на едва ли не най-облагодетелствания в това отношение град, който има „под ръка“ язовир „Студена“, способен преспокойно, при разумно управление на сложната и динамична система „Язовир „Студена“ да задоволява нуждите на 2 и половина съвременни Перника! Казвам „2 и половина“, защото дори когато градът бе 100 000 жители, с огромен брой заводи и фабрики, язовир „Студена“ можеше да обезпечи с вода Перник и половина!
Някога, когато бях народен представител от Перник, едни мошеници със сини политически фланелки подкокоросваха онези някогашни хорица от селата Витошко и Крапец и техните наследници, да си искат парцелчетата и къщиците, които бяха под водите на язовира. Бе започнало скрито източване на водата, дядовците и бабичките виждаха покриви на къщурките си си и подсмърчаха жално и милно за тях, а богатите хиени, заедно с тези политически мошеници надничаха отзад с бляна да си „джиткат“ яхтите и водните колела в превърнатия в езерце язовир и да си строят китни хасиенди покрай това езерце. А кравите вече пасяха във водосборната зона на язовира – в чашата на язовир „Студена“!!
Тогава взех няколко мои съмишленици и отидох при язовира, пресрещнаха ме яростни физиономии, озлобени спрямо мен и моето твърдо Не! на техните планове. Отзад, зад тези мрачни физиономии скришом надничаха все същите богати хиени и политическите мошеници…
Като ги видяха, няколкото ми съмишленици се стресираха, викаха ми – Ники, недей, не отивай при тях, ще те изядат! Аз обаче отидох и им заявих – вашата няма да стане! Този язовир е нужен на Перник и Перник без него не може! Без язовира няма Перник!
Те – ние ще направим каквото искаме! И не си ти този, който може да ни спре!
Казах им ясно и категорично отново – вашата няма да стане! Тя може да стане само през трупа ми!
Един от масовката подвикна – ако трябва и през трупа ти ще минем!
Е, аз се разтичах из институциите, тогава Държавата ме подкрепи, вярно, тя отслабваше, но все още имаше Държава!
И аз победих. По-скоро – ние победихме. А по-по-най-скоро – Перник победи!

Сега обаче онзи Перник явно го няма. И лидери няма.
Нескромно, адски нескромно е, но все някакъв, ала аз бях лидер. Бях! Много жалко, но след мен не само Перник не роди по-добър от мен лидер в защита на своите интереси, но и въобще не роди друг демократичен лидер.
И затова, и затова така го смазаха в тази жестока безводна трагедия – с алчност, некадърност, наглост и безхаберност на властта, но няма кой да го поведе. Да го поведе на бунт срещу тази властова алчност, властова некадърност, властова наглост и властова безхаберност.

Едно време Перник си каза тежката дума. Миньорите дойдоха, викнаха под прозорците на премиера Луканов Ос-тав-ка! И той падна. Перничани направиха тогава едно голямо добро за цяла България.
Днес обаче те си страдат мълчаливо, пасивно, обезверени и обезправени. Без лидери…
А можеха отново да направят едно добро, голямо добро за България.
Ако ударят по масата с гръмко пернишко Ос-тав-ка! язовир „Студена“ няма като с магическа пръчка да се напълни. Кризата ще остане задълго, защото пакостта, престъплението спрямо Перник са кошмарни и много трудно поправими.
Но ще се знае веднъж и завинаги, че номерата на алчността, некадърността, наглостта и безхаберността на властта в България повече няма да минават и за тях ще се носи вече отговорност – политическа, социална, съдебна и морална!

Николай Слатински

Резултат с изображение за Nikolay Slatinski

loading...