Едно нещо убягва на вниманието на драгия читател и зрител по отношение на политическите партии

Едно нещо убягва на вниманието на драгия читател и зрител по отношение на политическите партии. Никоя политическа партия не може, а и не трябва да представлява целият народ. Няма как да стане, тъй като има противоречащи интереси. Партиите представляват интересите на определена класа, прослойка, или по някакъв друг признак определена група от народа.

Една партия може да е лява и тогава трябва да защитава интересите на работниците, земеделците и т.н. Няма как да защитава тях и едновременно да защитава интересите на едрия капитал и работодателите. И обратното – една дясна партия няма как да се грижи за работническата класа.

Това, което ме притеснява в политиката в момента е, че има партия, която представлява една немалка част от българския народ – простите, необразованите и ментално увредените.

Цялата политическа пропаганда на партията е насочена към електорат, който трудно може да мисли, който се нахъсва с крясъци и лозунги и всеки призив за логическо мислене предизвиква агресия и крясъци. А когато имаме партия, представляваща дъното на обществото и простотията, тогава вече имаме истински проблем в политиката. Защото колкото и да са важни качествените хора, гласът на един професор и гласът на един илитерат и простак тежат еднакво на изборите. А въпреки големият брой професори на глава от населението в България, за съжаление илитератите и простаците водят с числено преимущество.

Партията, която ги представлява, много внимава да не говори сложно, за да не й се разбяха електората, затова на партийната страница са предимно лозунги и взаимно нахъсване, как са единствени, божествени и неповторими и само те ще спасят България, а който не е съгласе, ще го пратят в урановите мини. И цялата тази паплач се готви да влезе в парламента и да определя бъдещето ни.

Елена Гунчева