Езически храм е археологическата сензация на Перперикон

Най-интересни в езическия храм са уникално запазените съоръжения във вътрешността на култовата сграда
Четвъртият век е една от най-интересните епохи в историята на Европа

Само преди два дни на Перперикон приключи тазгодишният археологически сезон. Както вече е широко известно, поради абдикирането на държавата през тази година от изследването на този изключително важен за историята и културно-историческия туризъм у нас, финансирането бе поето изцяло от Община Кърджали. Благодарение на тази подкрепа се достигна до откритие, което буквално променя представата ни за живота и култовете на траките в Свещената Родопа.

Още през 2003-2004 г. на Перперикон бе разкрит величественият олтар на тракийския Дионис, който се намира в огромна и непокрита с покрив зала, издялана изцяло в скалите. В центъра є се извисява висок 3 м изсечен в масива олтар с форма на идеален кръг с диаметър 2 м. Неговата повърхност е обгорена от многократно палени огньове. Всичко това ни показа, че сме попаднали на прочутия храм на тракийския Дионис, описан още от “бащата на историята” Херодот, сравнил го с известното на всички древни хора светилище в Делфи. В него имало прорицателка, която гадаела бъдещето чрез изливане на свещено вино и по височината на паления върху олтара огън. Според по-късни римски автори като Светоний и Макробий, в светилището на Перперикон са идвали, за да получат предсказание такива личности като Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август, Гай Октавий.

С идването на римляните през I век край древния тракийски олтар се появяват много нови храмове. До този момент бяха разкрити храм на Тракийския конник, на източното божество Митра и светилище на предците в близост с мавзолей с 12 каменни саркофази. Разцветът на всички тези свещени места е през III-IV в., непосредствено преди навлизането на новата християнска вяра в Свещената планина Родопа.

И ето че през 2022 г., само на двадесетина метра от олтара на Дионис и останалите светилища изникна нов езически храм от III-IV в. И то невероятно съхранен на височина на места до 3 м! Което го прави най-добре запазеният езически храм в Родопите, а и може би и въобще по днешните български земи. Както е характерно за скалната архитектура на античния Перперикон, долните части на стените и подът на сградата са издялани в скалите. А самите стени са иззидани от прекрасно оформени от умели каменоделци квадрови блокове.

Новият храм впечатлява със своите размери – планът е квадрат със стена 8.20 м, т. е. над 65 кв. м! Цялото светилище е ориентирано юг-север, като от северната стена се влиза през широко преддверие. Входът е оформен тържествено, а към вътрешността води оформен специално в скалния масив път. Над постройката е имало покрив от добре изпечени антични керемиди.

Най-интересни са уникално запазените съоръжения във вътрешността на култовата сграда. Още пред вратата в скалите е издялан плитък басейн с дупка за отичане – вероятно на кръвта на принесено в жертва дребно животно. В притвора е изсечена друг басейн, където по всяка вероятност богомолците са измивали ръцете си, преди да влязат в централната част.

А там се вижда цяла серия от три дълбоки вани от до северната стена, както и улеи за изтичане на течността от тях. А над тях в стената се вижда голяма ниша, където е било поставяно изображението на езическо божество.

Тепърва ще гадаем кое е било то. Дълбоките вани едва ли са били предназначени за кървави жертвоприношения. По-вероятно става дума за правене на свещено вино, което е свързано с култа към Дионис. Тази практика е констатирана и на други места на Перперикон и в по-широк план – в Източните Родопи. Предполагаме, че във ваните е мачкано гроздето, а течността е събирана чрез улеите, издълбани в каменния масив.

Находките от храма не са многобройни, но са много показателни. По пода на храма се намират доста монети, като всички са от втората половина на IV в. С култовите дейности са свързани и други предмети от бронз и сребро.

Четвъртият век е една от най-интересните епохи в историята на Европа. В 313 г. римският император Константин I Велики признава християнството за една от религиите в огромната държава, но то далеч не се е наложило. През цялото столетие се наблюдава борбата на новата вяра с езическите култове, водеща се с променлив успех. За това способства духовната деградация в римското общество, често изразяваща се в отказ от култура и просвещение. “Образованите и сериозни хора днес се отбягват като скучни и безполезни – пише историкът Амиан Марцелин. – Дори онези домове, които доскоро се славеха със сериозното си внимание към науките, сега са потопени в забавленията на срамното безделие, и оттам се разнасят песни и силен звън на струни. Вместо философ сега канят певец, а вместо оратор – майстор на забавленията. Библиотеките са затворени завинаги, като гробници, затова пък се донасят водни органи, огромни музикални лири с големината на каруца, флейти и всякакви грамадни инструменти от артистично оборудване… Някои се боят от науката, като от отрова”.

Моралният упадък допринася за нарастването на популярността на християнството и преминаването на мнозина от римската интелигенция в редиците на неговите привърженици. А езичеството въобще не било подготвено за битка. Като официална религия доскоро, то винаги се ползвало с държавна подкрепа и нямало почти военната организация на християнската църква, оцеляла след много преследване. Зад езичеството нямало обединени поддръжници, способни да го защитават. И накрая, то изобщо не желаело да воюва с никого, защото по същество било толерантен мироглед, готов да съжителства мирно с християнството. Това относително спокойно съществуване продължило до времената на Грациан (375-383) и Теодосий I (379-395).

Реалната християнизация на римското общество към 80-те години на IV в. не била толкова значима, а езичеството имало силна позиция и много привърженици. Основната борба между двете религии се водила през последните две десетилетия на IV в., когато общият социален баланс в Римската империя започнал да се нарушава в полза на християнството. И все пак, според съвременните изчисления, към 400 г. езичниците още съставлявали около половината от населението на Римската империя!
Християнството в Родопите започнало да се налага чак след мащабната мисия на епископ Никита Ремесиански през 393-398 г. Преди това през целия IV в. Великата планина била убежище на езичници, докато той не се заема с богоугодното дело. Според написаното от епископ Павлин Нолански житие, кръстителят превръща планинските траки-беси от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. А преди няколко години в Акропола на Перперикон бе открита най-ранната в Родопите църква от началото на V в., където вероятно е служел самият кръстител. По това време старите езически храмове в скалния град са съзнателно разрушени, използвани за складове или превърнати в църкви.

Същото се е случило и с новооткрития езически храм. В полуразрушената постройка през VI в. са заровени големи делви за съхраняване на зърно, което сме наблюдавали и при някои други древни светилища. А през XIII-XIV в. високо стърчащите зидове са били използвани от тогавашните жители на средновековния Перперикон, които са изградили там свои жилища.

Автор: Проф. Николай Овчаров

https://trud.bg/