Ето иде ГДБОП, носи два казана боб

Денят започна чудесно…

Станах, направих си кафе. Пуснах си последния албум на Slayer, после закусих скромно – две филии, дебело намазани със зехтин, масло и свинска мас и поръсени щедро с няколко таблетки витамин B за профилактика.

Пуснах си няколко пъти видеото на Джуди Майковиц, което от месец февруари очаквам всеки момент да бъде изтрито и тъкмо да облека сакото, закупено от Манията в Дружба за 12 лева, на вратата се почука.

„Кой е“ – попитах аз.

„Аз ше ти кажа кой е! Отваряй бе, твоята мама бандитска!“ – извика някой. После се чуха някакви нечленоразделни звуци и в миг в стаята ми връхлетяха 20 маскирани полицаи от специалните части.

Заедно с тях имаше двама прокурори, двама пожарникари, петима леководолази, трима алпинисти и един свещеник, който, да ме прощава Господ, много ми заприлича на Дани Кирилов, но после всичко спря да ми прилича на каквото и да е, защото се озовах на земята, двама с качулки ме закопчаха, а още двама насочиха към мен рязани пушки, докато мрачен човек с още по-мрачен глас изрече:

– Хортензий Каратопрътлиев?

– КОЙ??? – попитах аз

– Ей, боклук такъв, на тарикат ли се правиш? Хортензий Каратопрътлиев си по баща. А моминското ти име кое е?- попита друг мрачен глас, а свещеника запя – „Алелуя, DE PROFUNDIS CLAMAVI AD TE, DOMINE“.

– Пичове, има някаква грешка. Аз не съм никакъв Кара не знам си какъв. Знам само един Каракачанов с подобна фамилия, ама последно го виждах в БИЛА да си купува макдеонска наденица… Ке умрем за нея – рекох аз.

– Ей, нещастник, млъквай и не се прави на интересен! Няма ли да съдействаш на органите на властта? – попита трети, още по-мрачен глас.

– Е как, хем да млъкна, хем да съдействам? Имате грешка. Не съм човекът, когото търсите!

И този момент се чуха сирени. Пред блока ми бяха спрели:

– една линейка
– една „Лада Нива“ на горските стражари
– един камион на Чистотата
– един автобус с полицаи от Радомир, докаран за подкрепление

– Каратопрътлиев! Откога те търсим! Откога те издирваме, нещастни престъпнико! Пипнахме те най-накрая! Да даваш на кравите пакетчета с хероин и да ги пускаш да пресичат границата с Турция! Ей, как го измисли това! Но никой не е по-голям от ГДБОП!

Полицаите от Радомир влязоха в апартамента ми. Единия посегна към недоядената филия със свинска мас, а другият бръкна в килера, извади една ябълка и една скилидка чесън и захрупа, издавайки някакви звуци, в които разпознах „Убав чесън, ного е благ“…

– Пичове, ще ми изпочупите къщата! Не съм този, когото търсите. Казвам се Гошо, бачкам на заленчуковата борса и ще ме уволнят, ако не отида на работа скоро. Днес докарват карфиол от Бурса и зелен боб от Пирея, трябва да го стоварваме на борсата – рекох аз и се опитах да погледна, доколкото това беше възможно.

– Тоя Каратопрътлиев ми лази по нервите – рече един от мрачните гласове.

– Вижте бе, ей там, на масата ми е портфейла. Там ми е личната карта, шофьорската книжка. Вижте как се казвам бе!

– Как ли па нема да ти гледам личната карта, Каратопрътлиев. Искаш да спечелиш време, за да дойдат от бандата ти и да ни нападнат! Но никой не може да се ебава с ГДБОП! – рече един от мрачните гласове.

Междувременно обаче един от полицаите от Радомир вече беше посегнал към портфейла.

– Ахахаха, шефе, тоя има 5 лева от бай тошово време у портфейло, ве – рече полицая – малей, колко е грозен у личната карта…

Очевидно някой от шефовете на тая акция погледна. Настана неловко мълчание.

– Значи така, гражданино Гошо Петков! Заблуждавате ГДБОП! И си мислите, че ще се хванем. Информаторът ни няма как да ни метне, КАРАТОПРЪТЛИЕВ! КЪДЕ СИ ИЗКАРА ТИЯ ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ?

Някой обаче явно подаде и шофьорската книжка на отговорните лица. Двете съвпадения на име, снимка, ЕГН и данни явно все пак започнаха да дават своето.

– Ето, видяхте ли. Станала е грешка – казах аз – проверете кой съм, работя в зеленчуковата борса от 10 години, викат ми Гошо Зелето.

– Слушай бе, скапаняк! Информаторът ни е бетон. прати ни на точен адрес и няма как да сбъркаме! Ние сме ГДБОП! Не сме някакви, дето готвят боб! Адресът е точен и ясен – „Хайдушка поляна“ 24, вход 2, етаж трети, апартамент 68.

– Браво. Само че вие сте дошли на „Партизанска поляна“ 24. „Хайдушка поляна“ не знам да има в тоя квартал – рекох аз.

В този момент настана гробно мълчание. В тишината дочух как един по един полицаите от Радомир излизат от апартамента ми, за да се качат в автобуса. Комшиите бяха застанали в коридора, за да гледат сеир.

– Ей ся ше има да пишеме… Кой идиот обърка адреса? – рече свирепия глас, който от свирепа интонация беше преминал в минорна такава.

Качулките ме вдигнаха. Свалиха ми белезниците.

– Аз, такова, съжалявам, явно е станала грешка. Ъъъъ, таковата… Ние сме ГДБОП, такива неща не се случват при нас, ама ей, на – рече един от шефовете.

После всички си тръгнаха.

Пуснах новините. Така и така вече бях изпуснал бачкането.

„Преди малко е извършен обир на банка. Крадците са се измъкнали необезпокоявано, полицията не е успяла да реагира“ – съобщи говорителката.

А аз станах. Извадих една глава лук, нарязах я на ситно, нарязах две чушки, един морков и добавих 300 грама боб в тенджерата.

Нали знаете. Когато варите боб, не бива да правите грешки. Защото това е боб, не е ГДБОП…

Венци Мицов

https://offnews.bg/

loading...