ЖИВЕЕМ В ОНЛАЙН КЛОАКА. СРАМ МЕ Е !

Да се помолим и за двете жени. Едната покойна, другата в духовна агония…

Евгени Минчев

Перверзно става онлайн пространството, което все повече се храни с трагедията, тъгата, духовната безпомощност. Махалото на подражанието свисти в истеричната си крайност, в която отекват клюките, смъртите, болестите. Чудите се тогава защо те преобладават и в самия живот? Защото дадената им от вас енергия ги дарява с предимството да съществуват над триумфа, над успехите и над победите…

Колко щастливи събития съобщихте днес на стените си и на колко чужди успехи се възхитихте? Съдбата на горката жена, починала пред рецепсията ви „трогва“ , но щастието на другите ви дава причина да завиждате и коментирате злостно.

Повредата в този баланс поражда болестните прояви на Вселената. Потънали в скудоумие, духовна нищета и безбожие, инжектирате пространството с тревожни събития. Това провокира поведения като това на болничната рецепсионистка, която си бърка кафето, защо не и в носа. Защото е израснала в тази среда на безразличие и безличие. Защото не е кръстена в светената вода на добротата. Защото вероятно животът и минава в „прелистване“ на Фейсбук премъдрости, празни като бракуван храм.

А онези, снимали с телефон агонията на горката жена? Не са ли те повече за укор, защото са могли да изстръгнат чашата от ръцете на рецепсионистката, която просто отразява вялата, безпомощна действителност в страната ни?

А онези, които дават власт на подобни новини, вместо да се помолят Богу а и да са се молили досега за съдействието му за нашите добрини…

Онлайн „молитвите“ са за нови готварски рецепти, за смахнати постове, за тъпи остроумия, за забързани гледки с котета, сополиви бебета, зайчета и цитати. С какво променяме Вселената, та да искаме сметка за ставащото?

Всяка подобна медицинска служителка е плод и възпитание на именно тази отровна среда. Създадена от вас, нас и всички вкупом.

Помолете са за душата на горката жена, както и за тази зад рецепсията.
Амин!