Живейте, все едно сме демократична държава

НЕЩО КАТО НАРЪЧНИК-ВЪЗВАНИЕ 

Напоследък чета книги за установяването на диктатурите в Източна Европа – и комунистическите едно време, и сегашните. Като че има няколко принципа, следвайки които можем да забавим стоварването на диктатурата с пълна сила върху главите си:

* Спирайте разговорите с всеки, който, след като ви замерва с абсурден аргумент („България е колония на САЩ“ например), след това отговаря на вашите разумно фактологически съждения с нещо от репертоара на: „В Америка бият негрите“ или „Путин все пак ще ви разкатае фамилията“.

* Не водете разговори с хора, които демонстрират липсата на всякакво възпитание. Това често е номер, но дори и да не е – с невъзпитани хора не може да има спор. Затова: не ходете по медиите, когато знаете, че насреща ви ще бъде изправен невъзпитан човек. Civilization идва от civil, което покрай другото означава „учтив“. Пазейки добрите обноски, пазим цивилизацията.

* Не слизайте на тяхното псуваческо ниво, колкото и да сте провокирани. Така те ви побеждават. Ако се налага – един зад врата, без псувни, върши по-добра работа.

* На псувачите напомняйте, че техните родители не са ги възпитавали в такъв дух и че едва ли те биха искали техните деца така да говорят. Помага по-често, отколкото може да предположи човек (може би защото се включва някакво атавистично уважение към предците). Проблемът с апела към децата е, че повечето от тия нямат такива. Защо нямат – това е много дълъг разговор, не е за сега.

* Когато ви тормозят ченгетата на квартално ниво, говорете им непрестанно за европейски договори за граждански права (не „човешки“, това би било грешка) валидни на територията на Територията.

* Не е задължително да подписвате предлаганите ви от ченгетата „предупредителни протоколи“. Можете да откажете без особени последствия.

* Когато водите спор пред публика – медии, фейса, задачата ви не е да победите отсрещния простак-трол-гербер-руснак. Те не търсят победа с инструментите на разума и затова няма да се признаят за победени от тия инструменти. Задачата е поне някакво критично малцинство от наблюдаващата публика да реши, че е на ваша страна – т.е. на страната на цивилизацията.

* Когато по телефона ви заплашат, че знаят как да се оправят с вас – поканете ги да демонстрират това си умение пред публика. Назначете им среща „на мегдана“. Никога не идват (знам от опит); и спират да заплашват по телефона.

* Ако дойдат да ви вземат бизнеса – вдигайте врява до небесата: медии, омбудсман, адвокати, каквото се сетите. Ако си траете – гаранция, че ще ви вземат каквото си поискат. Ако викате – ще вземат на комшията. Докато и той не се научи да вика.

* Ако ви (жена ви, съпруга ви и пр.) уволнят от общинска служба, защото сте „гад“ – съдете ги за пари. Ще се учудите колко хора в крайна сметка успяват в това начинание.

* И се организирайте. Пред организирана съпротива като правило клякат (т.е., след като са опитали да сплашат участниците и не са успели).

* В това съюзяване трябва да се знае, че съюзите са по определен въпрос и до време. По този въпрос и само до него. Ако тръгнете да търсите единомислие по всички въпроси, преди да се съюзите – то, преди да се съюзите, ще сте се напопържали на леви, десни, зелени, червени и пр. А врагът ви ще потрива ръце и ще разлива уискито, купувано с парите, крадени от вас.

* Много е важно да не ви е страх. Страхът е смъртта преди смъртта (прочетете пак Дюн). Освен това нестрахуващият се човек дава личен пример и вдъхновява и други да правят същото.

*Ако се налага компромис с бандитската власт, винаги мислете преди това: как бихте обяснили този компромис на децата си? Версията „трябваше да се яде“ те няма да приемат, гаранция.

* Индивидуалната съпротива не е за подценяване: позиви, надписи по стени, интернет, флаш-моб. Какво ни пречи да съберем по двадесетина лева и да възстановим барелефа на Ленън на стената на стария нотариат в София?

* И най-важното (дължим го на манифеста на Хавел „Властта на безвластните“): живейте до максимална степен на принципа „все едно“: все едно сме демократична държава, все едно има разделение на властите, все едно има върховенство на закона, все едно има свобода на словото, все едно имате неприкосновени права.

И друго разбрах от книжките (прекарани през собствен опит, разбира се). Когато диктатурата е квартално-апашка – както се очертава да е у нас, с всяко нейно засилване като нейни слуги се проявяват все по-нагли и все по-глупави хора (както тия дни стана с отвличането на либийския кораб, разни интервюта на разни властимащи и пр.). Тяхната наглост отблъсква все повече хора, дори онези, които вече са коленичили. А тяхната глупост им гарантира постоянни разгроми – т.е. постоянно отслабване на силата – в сблъсъка с реалността. За илюстрация следете казуса „кораб“ и казуса „Иванчева“.

Мракът пада над Отечеството. Няма страшно обаче, стига да знаем, какво и защо правим.

–-

Коментарът е от профила на Евгений Дайнов във фейсбук

Резултат с изображение за Евгений Дайнов