ЗАВИСИМОСТ ОТ ХАЗАРТ

Това е най-актуалната тема в областта на общественото психично здраве на българите!

Зависимостта от хазарта е известна още и като вредна привичка за „играене на пари”, като мания (хазартомания или людомания), като гемблинг, комарджийство.

По МКБ-10 страданието е с шифър F63.0.
Зависимостта се изразява в многократно и непре- къснато участие в хазартни игри от най-различен тип, което доминира напълно в живота на пациента и снижава или елиминира неговите семейни, професионални и социални задължения.

Хазартната (от арабската дума azar – случай) игра е основана на риска (случайността) и дава по опреде- лени правила възможност за печалба.
Основните хазартни игри у нас са с карти, зарове, игрални автомати, игри в казина, тотализатор, лотарии, бинго.

Многобройните телевизионни игри чрез отговори със скъпо струващи есемеси на практика също са хазарт. Хазартни елементи има и в лотарии, при съвременния мърчандайзинг (merhandising), при игра на борсата и др.
Все по-популярен става онлайн хазартът.
Можем да констатираме, че в България през пос- ледните две десетилетия има бум на хазартни игри. Както и рязко увеличаване на броя на хазартоманите (гемблерите) с адикция към хазарта.

По официални данни зависимите от ха- зарта у нас са около 12 000, но в действителност тяхното число е поне три пъти по-голямо, тъй като е обичайно около 5-7% от пълнолетното население да има тази адикция.

Хазартната игра привлича с възможността за голяма печалба. По парадоксален начин пациентът вярва, че удачата ще го споходи именно него, даже и да съзнава изключително малката вероятност за това. Например, шансът за печалба от спортния тотализатор в играта 6 от 49 е по малка от 1:13 000 000.

Обикновено външната страна на хазарта е много атрактивна – светлини, музика, цветни образи, лукс, сексуални внушения, почерпка, празничност и т.н.

Всичко това привлича пациента към играта, дава му възможност да „напусне” реалността, да стане друг, да бъде „Играч”, да бъде „No 1”. С една дума па- циентът често е с вече изкривена представа за себе си, има нереална Аз концепция.

Психоаналитиците говорят за така нареченото инфантилно всемогъщество, което е характерно за зависимия от хазарт.
За практикуващия психотерапевт са важни признаците за наличието на адиктивен процес у пациента.

Това са:
• Прекомерно участие в хазартна игра (хазартни игри);
• Дълго пребиваване в места (зали, казина и др.) за хазарт;
• Харчене на все повече пари за хазарт;
• Поява по повод на хазартната игра на натрапчиви мисли, суеверия, сънища и др.;
• Безпокойство, нервност, напрегнатост;
• Загуба на контрол; пациентът не може да спре участието си, независимо от загубите;
• Нарастващи финансови проблеми, свързани с хазарта;
• Намалени социални контакти;
• Снижена професионална активност;
• Семейни проблеми;
• Поява на финансови задължения, заеми и др.,
които често пъти са несъразмерни за статуса на пациента. Проблеми със заложни къщи, с обслужване на кредити и др.;
• Прибягване до девиации и престъпления (измами, кражби и др.)

При психотерапията трябва да се отчита фактът, че съществуват няколко типа хазартни играчи. Този факт има значение при провеждането на терапията.

Типовете играчи са:
• Суверенен, непристъпен, хладен, затворен;
• Възбудим, хипертимен, емоционално инконтинентен (несдържан), склонен към хиперболи;
• Мърморещ, недоволен, жалващ се, критику-
ващ;
• Отчаян, нещастен, обезверен;
• Необмислящ, безразсъден, краен, прекален.

Самото хазартно поведение на пациента преминава обикновено през няколко стадия:
1. Стадий на оптимизма. При него има големи надежди за печалба, фантазиране, илюзии, очаквания.
2. Стадий на загубите. Обикновено тук срещаме срам, тревожност, раздразнителност, желание за анонимност и др.
3. Стадий на отчаянието. При него има пълно (отчаяно) отдаване на играта, значителни финансови проблеми, самообвинения. Заедно с това се прибягва до девиантни постъпки и престъпления.
4. Стадий на разрухата. Безнадежден стадий. Пациентът губи социални връзки, семейство, работа, статус, всичко. Злоупотреба с алкохол и наркотици. Разстройства на личността. Суицидни помисли и действия.

Интересно е, че при последните три стадия по-болезнено за пациента е не инкасираната загуба при играта, а невъзможността да играе.

Според Зигмунд Фройд хазартоманията напомня натрапчива мастурбация (онанизъм). И при двете има изкусителност, обсебващо удоволствия, парализиране на самоконтрола, чувство за виновност.

За хазартоманията са характерни илюзии. Те се появяват в съзнанието на пациента още при началната фаза на хазартно поведение.
• Първо се появява илюзията за Големия удар. Пациентът още в началото на своето увлечение по хазарта очаква огромната печалба, големия успех.
• Друга илюзия на играча е илюзията за владеене на хазартния процес, т.е. той счита, че именно в неговите ръце е възможността да спечели, че от него зависи самата печалба.
• Илюзията за предвиждане на печалбата по разни обстоятелства, суеверни признаци, предчувствия и др.
• Впечатляваща е илюзията за преки взаимо- действия със Съдбата, която може да помогне за печалбата, стига да иска, но е и главна виновница за загубите.
• Играчът има илюзията за сделка при всяко свое залагане, при всяка своя игра.
• Най-пагубна е илюзията за безнаказаност и за невиновност. Пациентът не счита (или оттласква от съзнанието си) истинските факти, обстоятелства и последици от патологичната си зависимост към хазар- та.

Както алкохоликът не може никога да се самои- дентифицира като алкохолик, така и играчът даже и в най-напреднала фаза на хазартна адикция никога не се вижда като виновен и като условно психично болен.

Склонен е да отхвърля всякакви упреци и критики спрямо поведението си на хазартно зависим.

При хазартоманията наблюдаваме характерни самоизмами.
Те, както и горепосочените илюзии, на които доста приличат на пръв поглед, трябва достатъчно пълно и точно да се установят при психотерапевтичната диагноза, защото това впоследствие е необходимо за психотерапевтичните действия.
• Играчът много често, вземайки желаното за действително, се самоизмамва, че е измислил начина как да спечели, как да „излъже” играта, автомата, партньора.
• Друга самоизмама на играча е, че той ще вложи в играта само част от парите си, т.е. ще съумее да се контролира при положение, че губи.
• Предходната самоизмама влиза в пълно про- тиворечие с друга самоизмама, а именно, че непременно с един удар досегашните загуби ще бъдат въз- становени, и то даже с печалба. Именно тази самоизмама (илюзия) винаги спечелва борбата на мотиви в съзнанието на пациента и става причина за развитие на хазартната адикция.
• Друга характерна за зависимостта от хазартните игри самоизмама е фаталистичното очакване, че непременно ще настъпи желания Обрат и след него печалбите ще завалят като златен дъжд. Трябва само часът на Обрата да не се изпусне.

А тук ще формулираме по-общите въпроси, на всеки от които психотерапевтът следва да намери от- говор:
• От кога са заниманията с хазарт?
• Какви са загубите на пациента от хазарт?
• Възстановени (компенсирани) ли са загубите?
• Как са възстановени загубите?
• Има ли пациентът други зависимости?
• Каква е съдбата на другите зависимости на
пациента?
• Налице ли е някакъв самоконтрол при играе- нето за печалба?
• Пациентът обхванат ли е от безпокойство, тревога, раздразнителност?
• Пациентът изпитва ли чувство за вина?
• Какви са отношенията в семейството?
• Има ли пациентът проблеми на работа?
• Има ли пациентът склонност към девиации,
която е свързана с хазартната адикция?
• Извършвани ли са девиантни постъпки и прес-
тъпления от пациента по повод зависимостта му?
• Продължава ли да играе?
• Правил ли е пациентът други опити да се
справи с хазартната си зависимост?
• Какво счита пациентът, че е необходимо да се
направи, за да може той да преодолее страстта си към хазарта?

Може да се ползва популярният сред психолозите и психотерапевтите тест
Homo Ludens

Той се състои от девет затворени въпроса, на които се отговаря с един от отговорите: „никога”, „понякога”, „често” и „винаги”.
Въпросите имат предвид последните 12 месеца от живота на пациента.

За отговор „никога” не се дават точки.
За отговор „Понякога” се дава 1 точка.
За отговор „Често” се дават 2 точки.
А за отговор „Винаги” се дават 3 точки.

Точките от отговорите на теста се събират и ако техният сбор е нула, всичко е в ред.
При 1 – 2 точки няма опасност за зависимост от хазарта.

Тест Homo ludens
Въпрос
1. Залагали ли сте повече, отколкото може- те да си позволите да загубите?
2. Налагаше ли се да играете за по-голяма сума, за да постигнете определена степен на възбуденост?
3. След като сте загубили, връщахте ли се на другия ден, за да си върнете загубеното?
4. Заемахте ли пари или продавахте ли имущество, за да може да играете?
5. Чувствахте ли, че можете да имате проб- леми с хазарта?
6. Хазартът беше ли причина за проблеми със здравето ви – стрес, безпокойство и др.?
7. Критикували ли са ви за вашето прист- растие към хазарта?
8. Вашето пристрастие към хазарта ставаше ли причина за финансови проблеми за вас и семейството ви?
9. Усещали ли сте вина за това, че играете хазарт или за това, което става по време на играта?

При 3 – 7 точки заниманията с хазарт са на ниво, при което съществува опасност за хазартна адикция и за негативни последици.
Над 8 точки има лоши последици от хазартното увлечение. Контролът върху хазартните пристрастия е загубен. Налице е зависимост от хазартната игра. Не- обходима е психотерапевтична помощ.

Практиката показва, че при психотерапията на зависимостите от хазартни игри е добре предварително (но след психотерапевтичната диагноза, разбира се) да бъдат определени основните проблеми, на които ще се противодейства, да се определят мишените, по които психотерапевтът ще се цели в своята работа.

Акад Петър Иванов

loading...