Западът се готви да предаде Киев

Предаването на най-закоравелите украински нацисти в „Азовстал“, както се очакваше, подкопа духа на ВСУ. Войниците се оттеглят, дезертират, предават се, тези, които още не са мобилизирани, бягат от призовка. Изглежда нещо е започнало да достига до украинците.

Но бойният дух на техните западни покровители избледнява още по-забележимо. Веднага след освобождението на Мариупол Украйна изчезна от първите страници на водещите англосаксонски медии. Изгубиха се някъде бойните доклади под заглавията „88-ми ден от войната, 89-ти ден от войната…“

Англоезичната пропаганда подхвана процеса срещу Джони Деп и Амбър Хърд („Свидетелю, видяхте ли пениса на г-н Деп, когато той уринира на улицата?“ „Мисля, че щях да си спомня, ако бях видял пениса на г-н Деп „) в подготовка за изборите през ноември.

В информационното поле на САЩ гласовете на здравия разум отекваха отначало плахо, после все по-силно и по-силно. „Войната в Украйна става все по-тежка, Америка не е готова за нея“, е заглавието на редакционна статия не къде да е, а в „Ню Йорк Таймс“, основната медия на Демократическата партия. Редакторите съветват украинските лидери бързо да „вземат болезнени териториални решения, които ще бъдат необходими в процеса на постигане на компромис“. Просто казано, предайте териториите си на Русия.

„Нуждаем се от истинска дискусия за украинския конфликт“, посочва „Вашингтон таймс“, „рупорът на американските военни“, бързо обръщащи палачинката. Странно е да се четат на страниците му призиви да се погледне ситуацията в Украйна от различни ъгли и аргументи за необходимостта от предотвратяване на глобална ядрена конфронтация. Къде бяхте досега, бих искала да попитам.

Резултатът от тази ревизия на позициите беше обобщен от 99-годишния ветеран на световната политика Хенри Кисинджър. На форума в Давос той без да се церемони посъветва Киев да се предаде възможно най-скоро – тоест да започне мирни преговори с Москва.

Известният консервативен публицист Патрик Бюканън развива темата „само да няма война“ по интересен начин. От самото начало на спецоперацията той призова сънародниците си да не изпадат в милитаристична ярост и разумно да преценяват рисковете и ползите от конфронтацията с Русия. Сега той не вижда полза от проточването на конфликта. Тя носи риск от ядрена война и взаимно унищожение.

В колоната си Бюканън напомня на читателите, че през ХХ век американското ръководство многократно се опитва да отприщи конфликти в Европа, организира информационни войни срещу лидерите на СССР, довежда ситуацията до ръба на световна война и след това бързо обръща и преминава към мирни преговори. Лидерите на суперсилите, които преди се карат до краен предел, се срещат, прегръщат се, усмихват се пред камерите, светът си поема дъх.

Айк (както Бюканън нарича президента Дуайт Айзенхауер) кани „касапина от Будапеща“ Никита Хрушчов на 12-дневно турне из Съединените щати. Никсън инициира разведряване с Леонид Брежнев, който през 1968 г. нарежда на войските на Варшавския договор да смажат Пражката пролет. Не е ли време САЩ и Русия да организират ново разведряване, вместо да започват нова Студена война?“ пита авторът.

Може само да си представим какво преживяват привържениците на Вашингтон в Прага и Будапеща в тези моменти на американско-съветско разведряване. Вероятно същото, което Зеленски и Ко чувстват днес.

Никъде промяната в информационния дневен ред не се усеща толкова остро, както в отношението на англосаксонските медии към Зеленски. Не, все още се цитират представители на киевския режим, но се е променил тонът, как се е променило представянето.

Тук Зеленски произнася страстна реч на форума в Давос. Но най-фрапиращите му изказвания не се цитират в медиите. А заглавията на новините изглеждат умишлено скучни и стандартни: „Зеленски иска санкции срещу Русия“, „Максимални санкции срещу Русия“. „Зеленски моли за помощ, инвестиции“, отново „моли за помощ“ и „моли за помощ от световната общност“. Сякаш някой беден роднина от провинцията е пристигнал и моли нещо, пита, хленчеше на вратата. И то досадно. Биха искали да се отърват от него, но не е ясно как да го направят, че да не се изложат.

На същия форум в Давос само легендарният олигарх, 91-годишният Джордж Сорос агитира за войната с Русия до край. Но той просто играе ролята си на свален пилот, на когото отделни финансови кланове все още се доверяват да обявят плановете си, а след това на висок глас да се оплакват от тяхната неосъществимост. Всичките му изказвания отдавна са се откъснали безнадеждно с реалността. В същата реч Сорос обеща краха на китайската икономика и лично на Си Цзинпин. Но той обещава това всяка година – и какво от това?

Успехът на специалната операция в Украйна се отразява не толкова във военни победи, колкото в разбирането за необходимостта от присъединяване към Русия, което идва при много стотици хиляди, дори милиони хора едновременно. Този повратен момент на народната воля е, разбира се, исторически момент. И в този момент Вашингтонските политици започват да се досещат, че е по-добре да се отдръпнат.

Нещо повече, сюрреалистичните санкции срещу Русия вкарват щатите в нова Велика депресия. И ако всичко това не бъде спряно спешно, тогава Демократическата партия няма шанс на изборите през ноември. И за да се върнат назад, е необходимо да предадат Украйна. Нищо лично, просто бизнес.

Друг е въпросът как да го направят, без да се посрамят? Как администрацията на Вашингтон ще продаде желанието си за мирни преговори с Русия на собствената си публика? В крайна сметка Демократическата партия разпали сред американците напълно нездравословна милитаристична истерия. В коментарите към пацифистката статия в „Ню Йорк Таймс“ се чува непрекъснат стон „Байдън ги предаде!“.

„Как така предават Украйна?!“, възмущават се читатели. Какви щети ще нанесе това на имиджа на НАТО и самите САЩ? Какво ще си помислят за нас нашите европейски сателити, тоест съюзници от НАТО?

Смешно е, че администрацията на Байдън, намалявайки интензивността на конфронтацията с Русия, се опитва да спаси Демократическата партия на предстоящите избори, а най-бурните поддръжници на Демократическата партия възприемат това като предателство и заплашват да гласуват срещу демократите, ако те изоставят Киев.

Източноевропейските ястреби също са доста разстроени – как иначе? Пред очите ни се губи целият смисъл на тяхното съществуване като аванпост срещу Русия. Те единодушно осъждат помирението на Кисинджър, настоявайки Вашингтон да продължи да изпомпва оръжие в Украйна и да го използва за борба срещу Русия.

Но Украйна, уви, приключиха пред очите ни. След Крим републиките в Донецк и Луганск се отцепиха, Азовското крайбрежие отплава, съдбата на Черноморското крайбрежие с Одеса и Николаев е неясно. Не е ясно какво ще се случи със западните територии, където Пан Дуда се опитва да влезе със своите батальони. Между другото, много хора там отдавна са се сдобили с „карта на поляк“ и виждат себе си като част от „цивилизованата общност“ на ЕС като част от Източните Креси.

Украинците, които бяха планирани да се бият, също се изчерпват. Какъв е смисълът да ходят на фронта и да умират за президент, който ще обещае всичко, а след това ще зареже всичко и ще отлети за Лондон?

Западните партньори се отегчават. Украйна веднага загуби интереса им. Самият Зеленски най-накрая завърши темата, като предложи на западните олигарси в Давос да „инвестират“ във възстановяването на регионите на страната и брои загубите – душата на руския човек е широка – за половин трилион долара. О, не, няма такива пари. О, колко ни омръзна това. Ами Джони Деп и Амбър Хърд?

Засега проектите за мирни договори, които се предлагат на Москва за разглеждане, изглеждат забележително безсмислени. Същият Кисинджър предлага на Русия и Украйна да се върнат към статуквото – тоест до границите на 24 февруари. Италианското ръководство по принцип препоръчва да се даде на Украйна както Донбас, така и Крим – със статут на автономия. Е, това е просто „пряка грубост срещу Русия“, както се изрази Дмитрий Медведев.

Но в края на краищата, ако се съди по преобладаващата тенденция „стига да няма война“, в един момент можем да стигнем до разумен компромис. И тук възниква друга патова ситуация. Всяка териториална загуба за Украйна ще вбеси патриотите от оставаща Украйна. Всяка отстъпка от Москва ще разгневи руските патриоти. И как тогава да се преговаря?

Като цяло изглежда, че всичко това е много дълга история. Едва сега постепенното осъзнаване на пагубния характер на конфликтите с Русия достига до западните господари на Украйна. Е, ще трябва да продължаваме. Нека не си отказваме удоволствието да цитираме още веднъж Медведев: „…изпратете ги авторите на мирните договори в определена посока. И работете по-нататък за постигане на целите на специалната военна операция. “

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/